Върви Червената шапчица из гората. Седнала на една полянка да похапне, после полегнала на сянка и неусетно заспала дълбоко. Като се събудила открила, че е без гащи. До себе си намерила бележка:
„Червена шапчице – вече не си девствена.
Подпис: Големият лош вълк“
Разплакала се Червената шапчица и отишла на потока да се подмие. Там една красива водна лилия замирисала така упояващо, че Червената шапчица припаднала на брега. Като се събудила била цялата с разкъсани дрехи и открила нова бележка:
„Червена шапчице – ти вече никъде не си девствена!
Подпис: Трите прасенца“
Ревнала тя и хукнала по пътеката. Обаче си ударила главата в един нисък клон и загубила съзнание. Събудила се цялата гола и лепкава. Намерила и бележка:
„Червена шапчице – ти си ебахти курвата!
Подпис: Али Баба и 40-те разбойника“
Тотално депресираната Червена шапчица тръгнала да се самоубива – изяла някаква гъба и заспала упоена. Събудила се, до нея били дрехите и, зашити. На бележката до тях пишело:
„Червена шапчице – ти отново си девствена.
Подпис: Храбрия шивач“
Зарадвала се Червената шапчица, засмяла се и тръгнала пак из гората. Но се спънала и при падането си ударила главата. Като се свестила била почистена и превързана, намерила и чистите си гащички с бележка:
„Изпрано и изгладено.
Подпис: Тимур и неговата команда“
А беше едва понеделник – очертаваше се интересна седмица…