Един математик се пробвал да се обясни в любов. Ето какво се получило:

– Моя малка теоремко, пленен съм от острите ъгли на любовта. Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, оставаме с тебе сами в равнината. Ще си направим малка къщичка с две страни и ъгъл между тях. А ако хвана някой да обикаля по орбита, концентрична на моята ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени…