Навремето в едно село, дошъл един депутат. Прекарал той няколко дни, яли пили и след много обещания за пътища, водопроводи и хубав живот тръгнали да се сбогуват. Селяните решили да го дарят с нещо за спомен, но не можели да решат какво. Кмета казал:
– Трябва да е нещо такова, че да го ползва всеки ден, и като го пипне, да се сеща за нас. От тълпата се обадил бай Мехмед сюнетчията:
– Ами най-добре, да взема да го обрежа и да го опънем, че където и да се пипне, да си спомня за нас!