След работа отидохме с мъжа ми в хипермаркета. Взехме две колички, напълнихме ги с продукти и мъжът ми отиде към касите да пази ред, а аз в сладкарския отдел.
Отивам с количката при него, промъквам се напред и му казвам:
– Господине, моля Ви, пуснете ме да мина преди вас!
– Няма проблем – отговаря той – аз не бързам.
Чакащите отзад занервничиха:
– Не бъдете нагла! Върнете се и застанете на опашката!
– Господине, а може ли в такъв случай да си прехвърля нещата във вашата количка? – питам аз.
– Разбира се!
Чакащите отзад:
– Ама че нагла жена! Навсякъде ще се промъкне без сапун!
– Господине, – казвам – а бихте ли платили вместо мен?
Опашката е в шок, чака отговора.
– Да, да! Не се притеснявайте! – отговаря мъжът ми.
– Вие с кола ли сте? – питам – Ще ме откарате ли?
Мъжът ми вече не можеше да отговаря, задавяйки се от смях само кима с глава. Ех, как им се искаше на тия отзад жива да ме изядат…