Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза:
– Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш.
– Какво?! Какво трябва да значи това?! – подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява:
– Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж.
На моя втрещен поглед тя отговори:
– Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса?
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяаам МОЛ. Обикалях с нея, докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова й казах, че просто ще вземем всичките. Искаше и нови обувки за парцалките – да вземем по един чифт за всяка комбинация. Бях отново ларж. Отидохме и до бижутерията – взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва – поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в оркестъра:
– Разбира се, скъпа.
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперана от вълнение най-накрая каза:
– Мисля, че това е всичко скъпи. Хайде към касата! Едвам сдържайки се, измрънках:
– Неее мила, не съм в настроение.
Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено: „КАКВООО?!“ И тогава додадох:
– Скъпа, просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване.
И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, добавих:
– Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам?
Очевидно и тази нощ няма да има секс…