Отивам днес до банката. Върла пладня, няма много хора, вали като из ведро. От 6 каси работят две. Само дето не заспах от чакане. Бе ще речеш, че всички се бяха изсипали баш за тия каси. Стискам си там билетчето и се мъча да не заспя, защото ходенето ми съвпадна с графика за спане. До мене чака една циганка на средна възраст. Както искате й викайте на жената – „ромка“, „циганка“, разбрахте ме, че не беше българка. Ма да си кажа, да не взема да засегна някого, че много обидчив народ се навъди напоследък.
Викат моя номер и отивам на касата. Минута по-късно до мен застава същата жена.
– Ши искам да видитИ тоз карта!
Вади няколко карти от портфейла си.
– Начи! Тоз карта е развален! Искам да вкарвам еврО, пък той не работи!
– Дайте да видя картата – казва касиерката.
– Кой? Разваления ли?
– Ами, която не работи.
– Ей тоз е!
– Госпожо, тази карта е немска, няма как да я ползвате тук.
– Чи как тъй?! Аз в Германия вкарвам еврО, ма сега са развали!
– Така де! Ама тука не е Германия.
– Ми ти нали си банка!
Касиерката видимо почва да се изнервя, запотяват й се очилата, пък аз рязко се разсънявам и се мъча да не се изхиля с глас, щото виждам, че жената е на зор, ама е такава смехотия, че не е истина.
– Само в Германия ще я ползвате, там в банката. Дайте си личната карта!
Жената вади личната карта и я развява през стъклото.
– Тоз карта ли?! Дето съм на снимката?!
– Да!
– На тоз карта ли ше вкарваш паритИ?! Там не може, аз съм пробвала, не ще да тегли!
В тоя момент аз избухнах в смях.
– Не съ смейти, госпожа, щото тоз жина на входа ма Спрати при тоз гише, пък те не знаят ко да праят!
– Да не Ви е изтекла картата? – Учтиво се мъча да не се хиля като побъркана.
– Къде да й Стекла? Тоз карта си работеше, сега не ще! Ма, госпожа! Напръй я пак да работи, да вкарвам еврО!
– Не мога да Ви помогна, няма как…
– Начиииии! Да ма каратИ да идвам на тоз гише, онзи госпожа вика иди при тоз госпожа, накрая нИ можИтИ! Ахмед! Ела да видиш и ти! Кажи й дето имамИ онлинето!
– Кое?
– Онлинето, дето сА натиска по жисиема! И то не ще!
– Не мога да Ви помогна!
– Ни мойш я! Ма да ма спращатИ на друг гише, да ма каратИ часове да чакамИ тука мойш! Туй го мойш, ена проста карта да опрайш нИ мойш!
Оттам тегли една цветиста циганско-немско-българска ругатня и си тръгна. Аз излязох, ревейки от смях. Ееееей, нищо не става в тая държава!
Траяна Кайракова