Новината посред зима
разгневи ме: подлеци!
Във храната ни ще има
някакви си скакалци!
Викам – слух е, ще замине…
Да, но се оказва – не!
Били с много протеини
(тъй говори се поне!)
Значи, ще закусвам с ларви!?
И да ми е все едно?
Аз ли ще съм – ало, Дарвин! –
липсващото ти звено?
Кой ли темата отвори я,
ха дано го ритне кон?
Как „locusta migratoria“
ще ядем – и със закон?
Ала уж от гняв разрошен,
странна мисъл ме обзе:
може би не са тъй лоши
скакалците за мезе?
Аз и без това невидим
съм за всеки в този свят
и от Вашингтон до Видин
с препарати ме морят!
Няма да се чудя вече
за менюто! Чуй това:
ще излизам всяка вечер
скакалци да уловя!
На полето пускам котва,
щом в колиби и дворци
по рецепта ще се готви
мусаката със щурци!
Няма кой да ме закача,
не ми трябва и Шенген:
границите ще прескачам,
ако мога – всеки ден!
Днес сладкиш ще правя сочен!
Но докато се пече,
пазя го: да не подскочи –
да ви поднеса парче!