Студентка от УНСС, “Стефани” се прибира в Угърчин където млад левент, Йордан, помага на баща ѝ да заколи прасето. Самата студентка ходи с надут софийски адвокат който пие само пино ноар и крафт бира и говори с лек немски акцент понеже е учил в Берлин.
Момчето което помага с прасето между другото е духовит и работлив, прави патриотични фигури от дърворезба и много обича децата и играе с тях на стражари и апаши на двора, докато горкото прасе виси на една кука.
Докато Стефани и Йордан заедно правят кавърмата, ръцете им се докосват и оттам нататък всички знаем, че най-голямата от всички трагедии: любовта, се е случила, въпреки че до тоя момент Стефчето много се е дразнила от всичко което Данчо прави.
Софийският адвокат се появява, облечен в костюм и гледа гнусливо към прасето. Вдига скандал защото смята всички това за простотия и освен това е веган. Стефани моментално разваля годежа и той си тръгва със скъпата си кола, която обаче одира в някакво дърво. Но все пак си тръгва.
После се появява Марийка която лъже Стефани, че е сгодена за Йордан, макар че те отдавна са скъсали. След известни перипетии, по съвет на мъдра старица, наш Данчо се появява с романтичен жест (носи на Стефани зелева чорба баш когато знае, че я гони ужасен махмурлук). Тя го целува, сеща се, че всъщност се казва Стефка и решава да остане в Угърчин до Йордановден.
Естествено нашият герой скача за кръста, излиза с него, но някак успява да донесе и пръстен за Стефка и да ѝ предложи брак. Никой не пита откъде наш Данчо е извадил пръстена, макар че е само по бански гащета. Фигурата му е мускулеста, но има и леко патриотично коремче.
После има ”пет години по-късно” когато Данчо заедно с тъста и с двете близначета коли прасе, а Стефка стои облечена цялата в шевици и ги гледа с обич.