Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
– Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
– Ето го и него, стихотворението. „Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта.“
– Стихотворението ви другарю е много лирично! – оживи се отчаяния редактор.
– Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
– „Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал.“
– Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! – срязва го отново редактора.
– Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето – „Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва – Ебал съм му мамата и утре е ден!“