Истината, която се опитват да скрият от вас е, че за романа „Зеленият път“, Стивън Кинг е вдъхновен от съдбата на Георги Димитров, описана в романа „Наковалня или чук“.
Непредубеденият читател лесно ще види припокриването в сюжетните линии.
Несправедливо обвинен в Лайпцигския процес и хвърлен в затвора, Димитров започва да прави чудеса, с които смайва надзирателите.
Простият, неук пернишки селяндур за два месеца научава перфектен немски, изучава германското право и сам без адвокати се хвърля в съда срещу Херман Гьоринг и цялата тоталитарна машина на Третия райх.
Свръхестествените му способности се проявяват и след смъртта му.
Трупът на Димитров не се разлага половин век. Лежи си като жив в центъра на София и дори не се вмирисва. Милиони българи виждат чудото с очите си.
Стивън Кинг дълго време е обсебен от тия факти и написва книга с работно заглавие „Червеният път“, което американската цензура променя по политически причини на „Зеленият път“. Това последното не е научно доказано, но въпреки усилията на цензурата (която е нещо отвратително и срамно, не само в американския си вариант, но и в българските фейсбук групи!) истината си пробива път.
Както казва великият Кинг – ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш, идваш при нас!
Общото в двамата литературни герои:
1. Несправедливо обвинени
2. Морално извисени.
3. Синове на своите работнически класи.
4. Творят чудеса. Притежават свръхестествени способности.