– 112 слушаме ви?
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате?… Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате?… Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.
И втора част:
– ААУУооооооо……/докато още чука на свободно/
– 112 слушаме ви !?
– Ауооо, чуете ли?
– Чуваме, кажете?
– Извръгалях се с коуото, немоéм….охх…
– Кое? Какво сте?
– Пу мамичката ти де’ба, оняден с айдуко па’ ли с тебе оратéх?
– МОЛЯ?
– Ехх, нишо! Дождайте! Пешо съм на 30 от Самоков!
– Какъв е проблема, господине? Успокойте се!
– Оххх, ама ногата доле, крачульете се усукая у веригата на колото и….
– Чакайте, чакайте! Нищо не ви се разбира!
– …И СЕ ИЗВРЪГАЛЯХ, ВИКАМ! И с’а…
– Но…
– …Чекай да ти обЯсним, беее! Трай малко!…И с’а ме кине ногата, не моем да стапям. Спушчи линейка да ме пробира!
– Не знам какво ми казвате, но за линейка само ви разбрах.Кой е пострадал, вие ли?
– Не, мамка му дееба-колото! Епа Я, кой?
– Вие ли сте пострадал?
– Мани, мани…ич не се разпра’ай. Ке се спушчим по éнерция некакво с колото дóдома.
– Господине! Правите го все по-трудно! Какво говорите?
– Е как по-лесно да го напра’йм, бе? Едвам одим, а па да се наведем да турим веригата ИЧ! А сиктир.