Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко – кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена, колко красив младеж е съквартирантът на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече, отколкото показват на пръв поглед. Подпитала ги, но Джон и казал:
– Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
– Джон, знаеш ли… от както майка ти ни гостува, ми се струва, че изчезна единият сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
– Малко вероятно е мама да го е взела, но ще и пиша.
В типичен британски стил Джон оформил:
„Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там.“
В отговор на това получил:
„Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартирантът ти си лягаше в собственото легло, щеше вече да е намерил сребърния нож.
С любов: Мама“