Днес скърбим за смъртта на нашия любим стар приятел Здравия разум, който беше с нас дълги години. Никой не знае със сигурност колко възрастен беше, тъй като документите за раждането му отдавна са изгубени в бюрократичната бумащина.
Той ще бъде запомнен с култивирането на такива ценни уроци като:
– избиране на очевидното решение;
– защо „рано пиле рано пее“;
– че животът не винаги е справедлив;
– и „може би беше по моя вина“.
Здравият разум живя по прости, стабилни финансови правила: „не харчи повече, отколкото изкарваш“, и „на кормилото са възрастните, а не децата“. Здравето му започна да се влошава бързо, когато бяха въведени добронамерени, но арогантни регулации. Репортажи за 6-годишно момче, обвинено в сексуален тормоз за целуване на съученичка; тийнейджъри, изключени от училище заради използване на вода за уста след обяд, и учител, уволнен за това, че е направил забележка на недисциплиниран ученик, само влошиха състоянието му.
Здравият разум загуби почва под краката си, когато родители атакуваха учители заради това, че вършат работата, която самите те не са успели да свършат в дисциплинирането на техните непослушни деца. Здравето му се влоши още повече, когато от детските градини и от училищата започна да се изисква да получават съгласието на родителите, за да дадат аспирин на дете или ученик, но не могат да информират родителите, когато ученичка забременее и иска да направи аборт.
Здравият разум загуби воля за живот, когато църквите се превърнаха в бизнес, а престъпниците са третирани по-добре, отколкото техните жертви. Здравият разум беше размазан от бой, когато се въведоха правилата, че не можеш да се защитиш при взлом в дома ти, а обирджията може да те съди за физическо насилие.
Здравият разум най-накрая напълно се отказа от живота, след като една жена не успя да осъзнае, че чаша с кафе, от която се издига пара, е гореща. Тя разля малко кафе в скута си и веднага от съда ѝ беше присъдена огромна финансова компенсация.
Смъртта на Здравия разум беше предшествана от тази на родителите му Истина и Доверие, от смъртта на съпругата му Лична преценка, на дъщеря му Отговорност и на сина му Разум.
Той остави тук четиримата си доведени братя: Знам-правата-си, Искам-го-сега, Някой-друг-е-виновен и Аз-съм-жертва.
На погребението му присъстваха малцина, защото толкова малко хора осъзнаха, че той се е споминал.