В центъра на един български град тръгнало свлачище и се образувала огромна дупка. Маса народ изпопадали в дупката и се понатрошили. Поради сложността на ситуацията кметът събрал общинския съвет да дискутират какви мерки да се вземат, за да решат проблема. Един от най-умните общински съветници казал:
– Трябва да паркираме една линейка да стои постоянно до дупката, така ако някой падне в нея, ще можем да го извозим много по-бързо до болницата.
Предложението било гласувано и прието. В крайна сметка ефектът бил минимален и маса народ ежедневно продължавали да се трошат. Свикан бил отново общински съвет и друг от най-умните общински съветници предложил по пътя до болницата да се забрани движението с коли, за да може линейката по-бързо да стига до болницата. Предложението било гласувано и прието. В крайна сметка ефектът отново бил минимален. Общинският съвет трябвало да вземе някакви ДРАСТИЧНИ МЕРКИ. Накрая стигнали до единодушно решение – да съборят сегашната болница и да построят нова до дупката. Тогава вече кметът не издържал и скочил:
– Ама вие сериозно ли мислите да затворите сегашната болница и да построите нова!? Това ще ни струва абсурдно много пари. Има много по-добро решение – просто можем да запълним дупката и да изкопаем друга точно до болницата.