– Моля, потвърдете, че не сте робот.
– Абе я си еби мамата!
– Потвърждението е успешно…

– Потърпевшата, разкажете на съда, как Ви изнасилиха?
– Просто великолепно!

Кире турил малкио Кирчо да легне да спи, цунал го по челото и му пожелал лека нощ. После, леко накокръжил са от превъзбуда, са шмугнал под завивките при Пена и я награбил лакомо.
– Де па ти, стига бре, шашкънин, детето още неа заспало!
Кире са обрънал на другата странa, ама сън го не лови. Минало време и он па да си пробва късмета.
– Детето не спи, а ти си са побръкал тука! Не е ли та срам, бе?
Причернело му на Кире и отишел у кухнята да дири нещо за пиенье. Намерил сал неква бутилка евтино шампанско на пикоч останало от Нова Година и го шлянал… изгърмяла тапата. Малкио Кирчо са надигнал от кревата и през цифки и сълзи, рекъл на макя си:
– Е, доволна ли си сеги!? Зарад‘ тооа твоя инат, дрътия са застрея у кухнята!

Скоро гледах „Пепеляшка“. Доколкото аз го разбрах, за една жена е важно да се удържи красива до полунощ, нататък както дойде…

Готови ли сте да имате деца?

Тест за бъркотия:
Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.
Тест с играчки:
Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор ЛЕГО (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла). Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците ще събудят детето през нощта).
Тест в зеленчуковия магазин:
Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете за всичко, което успеят да изядат или повредят.
Тест за обличане:
Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.
Тест за хранене:
Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега „избълвайте“ съдържанието на каната на земята.
Нощен тест:
Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг. пясък. Намокрете изцяло с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да й тананикате до 9 ч. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа.Станете, вземете торбата и й изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължавайте така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и свеж.
Физически тест (за жени):
Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.
Физически тест (за мъже):
Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви да се депозира директно в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.
Последна задача:
Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да не се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последният път, когато ще знаете всички отговори.

Лекция по психология в университета

Професорът:
– Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика – учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер.
– Здравейте, търся Христо.
– Имате грешка?!
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер.
– Здравейте, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това, колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
– Христо още ли го няма?
– А бе ти що не си ебеш майката!!! – гласът отсреща вече крещи.
– Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят.
Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?!
– Пълното озверяване.
– Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
– Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?

10 признака, че срещата не върви добре

1. Тя води със себе си още някакъв пич.
2. Тя започва да плаче, разбирайки зодията ти.
3. Тя си играе с косата, сваляйки перуката от плешивата си глава.
4. Периодично ти напомня да побързаш, все едно че работи на час.
5. Вече минаха три часа, откакто тя отиде до тоалетната.
6. Не можеш да откъснеш поглед от разкошната и адамова ябълка.
7. През стъклото за свиждане почти нищо не се чува.
8. Тя нарочно си поръчва в «Макдоналдс» най-скъпия чийзбургер. И голяма порция картофки! Отново…
9. В пет сутринта се изяснява, че «тя не е такава».
10. Докато не си в мазето, тя успява да се отвърже от стола и сега се крие някъде с ножа.
Америка. Голям супермаркет. Служител – млад българин. Заядлив клиент, пожелал да му отрежат половината от една зелка, която си избрал. Нашенеца, се опитал да обясни, че така не може, като предложил на клиента да си избере по-малка зелка… Постепенно тонът ескалирал, продавача взел зелката и гневен влязъл в склада, за да вземе нож… Там, дочул скандала, стоял шефа и попитал какво става и защо реже зелката. Магазинера взел да обяснява, като не забелязал, че капризния клиент, го е последвал и е зад него:
– Шефе, един тъпанар иска да купи половин зелка, затова я режа… – в този момент вижда клиента, зад себе си и допълва – А този любезен господин, ще вземе другата половина…
Клиента тръгнал доволен, а разбрал какво е станало, шефа възкликнал:
– Много си умен, ти си чужденец, нали!? От къде си?
– Аз съм от една малка страна, едва ли я знаете?! То, у нас само футболисти и курви има…
Шефа настоял да му каже и продавача промърморил:
– България…
– Я, какво съвпадение?! Жена ми е българка… – казал шефа.
– Тъй ли?! И в кой отбор е играла?

Как да възпитаме щастливи деца

Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям: „Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“
И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“
А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“
А той ще отговори: „Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.
Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.
Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.
Или няма да е така…
Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“
И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“
А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“
А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ – и ще потрие с палците си носа под очилата.
Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ох“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.
Или пък не…
Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция.“
И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“
А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“
А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ – и театрално ще се удари с ръка по челото.
Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ах“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.
Този текст на Светлана Хмел е чудесна профилактика на майчинския перфекционизъм. Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно – нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт.
Хем искат да ни мобилизират, хем не смеят да ни дадат оръжие.
Защото не знаят, по кого ще стреляме…
Единствения човек, на когото можете да доверите всичките си тайни, е съпругът.
Той няма да разкаже на никого, защото изобщо не ви е слушал.

Лесно можеш да разбереш, че „Червената шапчица“ не е българска приказка! У нас с храна се връщаме от баба, а не отиваме…

Следвайте ме за още позитивни съвети…

Има моменти,в които си мислиш:
„Тия ми ебаха майката!“
…после идва едно по-лежерно:
„…Да им еба майката…“
…И накрая идва примиренческото:
„‘Бал съм му майката… „
…и си лягаш някакси по-спокоен и с нова надежда за утрешния ден…

След двучасов жесток скандал мъж и жена стоят на дивана в хола. Гробна тишина. Мъжът се решава да я наруши:
– Може ли да гледам телевизора?
– Може, но без да го включваш…

Въпрос на избор

Известен адвокат от София пътувал в дълбоката провинция.
Подминал най-безцеремонно знак „Стоп“, без да спре, но за нещастие бил забелязан и спрян от местния пътен полицай.
Мислейки се за „голямата работа“, адвокатът решил да се подиграе с катаджията.
– Може ли книжката и документите на колата? – казал униформеният.
– За какво са ви? – попитал адвокатът.
– Вие не спряхте на знак „Стоп“.
– Аз намалих, видях, че няма друга кола, и продължих. – уточнил адвокатът.
– Но все пак не спряхте, а това трябва да направите по закон.
– Ако ми обясните каква е реално разликата между „намалих“ и „спрях“, ще си дам документите. – настоявал адвокатът.
– Добре, така да бъде! – казал катаджията.
– Моля излезте от колата.
Адвокатът излязъл и полицаят започнал да го налага с палката.
– Сега – попитал той след няколко удара – искате да спра, или да намаля?

Мъж и жена разговарят след люта кавга:
– Скъпа…
– Кажи бе, евтин?

Сексът е като висшето образование: редовно, задочно, платено и онлайн…

Навсякъде ти е тъпо, защото ти тъпото си го носиш със себе си…

Пътят към Ада

От утре АДА прекъсва дейността си по технически причини!
Грешници, задръжте за малко положението!
Не умирайте!
Приемът временно е спрян!
Така-а-а, заковахме табелката.
Цъ, малко е накриво!
А, сега?
Да, така е по – добре!
Прочетохте ли я!
А така, да знаете, от утре прекъсваме по техническа причина!
Не, че не ни се работи или сме уморили да ръгаме грешниците с вилите.
Не, няма такова нещо, ние в Ада по принцип сме си работливи и изпълнителни и до вчера си изпълнявахме нормата, че даже я и преизпълнявахме, та се налагаше Мефистофел да събира нови кандидати с всевъзможни изкушения, за да се запълни свободната бройка.
До вчера.
Докараха ни нова група грешници, от някаква си там страна на Балканите, България ѝ викаха.
Никакви проблеми не ни създадоха, даже с възторг приеха новината, че са в Ада.
– Ха, че вий на това Ад ли му викате?
– Че, какво му има ? – леко се притесни шефа.
– Ами елате в България да видите какво е Ад! – нагло ни отговориха те и взеха да се посбутват с лакти и да си намигат един другиму.
Сати (така му викаме галено на шефа, когато не е до нас) взе да се замисля и се начумери – Ами сега, ако се окаже, че тука я караме по остарели технологии, а при тях наистина е по-зле… ще ни се срине репутацията, губим си пазара и чакай за в бъдеще грешници в Ада, след като имало и по-страшно от него?!
А на тия тарикати, хич и не им дреме. Някои даже, без да ги подканяме взеха да влизат по казаните, своеволно да се самонастаняват и да подвикват радостно – Ох, баня, ох че кеф! Започнаха да се плацикат из лавата, даже се скараха, че нямало за всички място и някои трябвало да стоят на студа.
Какъв ти студ бре? Ние тук си работим по стандарт! Открай време си поддържаме най-качествените и жежки температури, те от студ ми се оплаквали?
Гледаме, по едно време мощността на първи казан спада.
Отиваме с приятелчето да проверим каква е работата, а то каква била, – от него медни тръбички стърчат някакви, по серпентини извити, а в единия край нещо капе и на спирт мирише?!
– Какво направихте с казана бре маскари! – развикваме се ние, а там един мустакат чичко си пее „Градил Илия килия “ и притуря ли , притуря дърва в огъня.
– Ти казана го остави на нас, а пък… (многозначително намигване) после ще си делнем ракийката!
Отидохме да се оплачем на шефа, а той дойде, поогледа отстрани, поцъка с език и отпи от подадената му бутилка , след което примлясна доволно с уста!
– А-а, ракията е арна сватанак! Вий тия тука, няма да ги закачате, от днес са под моя закрила, че закъде сме в Ада без качествено пиене! Че и безбандеролно отгоре на това, не като онова скъпо уиски дет свети Петър ми го пробутва на оперативките пред… – тук се изкашля многозначително и ни погледна изпод вежди.
Е, разбрахме го от половин дума, шеф ни е, а думата му е закон.
Прежалихме първи казан, все ще се оправим някак си я, че то ей на, още осем казана си има, в пълна изправност. Работят си, та пушек се вдига.
Тръгваме към втори казан, а там толкоз народ се наврял, че с телата си отнемат цялата му топлина.
А по пътя ни спира някаква понакъдрена лелка и ни вика:
– А-а, тука не може – този казан е за социално слабите!
– Ама, какви социално слаби бре госпожа, вие тука толкоз много сте ги наблъскали накуп, че то ни енергия, ни мощност му е останало на казанчето?
– Как какви, при нас социално слабите са мнозинство и са ни твърд Електорат! Трябва да се уважават! Може да е по малко, ама има за всички – те са свикнали и на малко да се радват.
Ех, че било хубаво при вас, топличко, уютничко – не е както в панелката през зимата на спрени радиатори на парното. Така че, да ви няма – оставете ме да си върша работата и проявете разбиране!
А бе, възпитани сме си ний, а и госпожата ни се видя много бойна, та решихме да не влизаме в конфликти. Ей, на – седем казана си работят, в пълна изправност – ще се справим някак си!
С някакво тежко предчувствие се запътихме към трети казан, а него никакъв го няма. Целия пребоядисан в жълто, а около него някакви кьосеви младоци събрани и спорят, дали да преобразуват дървата в мазут или да ги изтъргуват срещу външния им дълг.
А над тях, на набърже скован от липсващите дървета пиедестал, се възвисява една леко прегърбена фигура на доста по-възрастен господин и ги успокоява – Спокойно братя Българи не се карайте, нека по един ку-ултурен и европейски начин да решим въпроса, с единомислие!
Попитахме го, кога смятат да подкарат пак казана в действие, а той се почеса по брадичката, намести си очилата и отсече леко провлачено – Когато му дойде времето, рано е още да се каже!
Отказахме се да го разпитваме повече, след като прочетохме и опънатия над него своевременно транспарант „Пусков срок след 800 дни“.
До четвърти казан не можахме да стигнем, бе обграден с обръч, с обръч от фирми и от него даже пара не излизаше. Малцинство били, и движение даже някакво.
А движението даже го и видяхме – от време на време обръча се разтваряше, за да пропусне поредния автобус и отново към небето се разнасяше протяжния звук на зурли и маанета.
Пети и шести казан ни ги спряха предсрочно – не отговаряли на европейските директиви за сигурност.
На седми му обложиха мазута с акциз и сега му отваряме кранчето, колкото за малко пара да вдигне и пак го затваряме, че на тия цени на мазута не смееш вече нищо да запалиш.
Лилит, със сълзи на очи отиде на някакво „Околовръстно“ за да набави твърда валута, че скоро като си платим акциза, няма да има средства да доставим нов.
Осми ни го свиха някакви мургави създания, за скрап го били отнесли.
Ей, ама как ни го свиха – направо в движение, както си работеше.
Мигнеш, губиш – така ни обясни Пожарникарят и обеща, че когато го изберем за шеф на Ада такива неща повече нямало да се случват. Той имал опит в тия работи, даже и с Интерпол си сътрудничел навремето – много добре ги знаел кои са. Да не сме берели грижа, само да изчакаме малко до избори, а пък после здрава ръка щяло да има в Ада. Не като Сати, алкохолика му неден, дето от първи казан насам само спи, хърка и се оригва насън.
Че така, сега си я караме само на девети, Последен казан, колкото за пред гости и височайши делегации да покажем, че работа се върши.
Събрали сме се всичките дяволи в кръгова отбрана и никой не смее да притвори очи за миг, да не би някой българин да се домъкне, че и него да ни спрат! Топлим се едни други, че бая хлад настана в ада, държим вилите насочени напред и чакаме някой да ни спаси от тях!
Ама гледам, нещо пак на тумба се събират, някакъв белокос сочи с вдигната длан небето и скандират – Атака, Атака…
20.06.2008
Опит за сатира, на фона на тогавашната политическа коалиция, царят крадец и започналият възход на Тиквата.
Valsodar

Едемска история

В началото Бог сътворил небето и земята. Земята била покрита с броколи, цветно зеле, спанак и разноцветни плодове. Адам и Ева живеели дълго и били здрави. И сътворил Сатаната сладоледа и баничките с масло. И попитал Сатаната Адам:
– Искаш ли да добавя във баничките и пълномаслено сирене?
– Искам. – отвърнал той.
– Аз също. – обадила се Ева.
– И да е соленичко, ако може.
И двамата наддали по 3 кг. И създал Бог био-йогурта, за да може Ева да запази фигурата си, която Адам така обичал. А Сатаната създал пшениченото брашно, маята и рафинираната захар. Смесил ги и Ева минала от 36-ти на 44-ти размер.
И казал Бог:
– Яж със здраве тая салата от градината ми.
– И добави сос от синьо сирене и чесново хлебче. – подшушнал Сатаната.
Адам и Ева отпуснали коланите след ядене.
И казал Бог:
– Пращам ви за здраво сърце пресни зеленчуци и зехтин.
– От мен чеверме и печена кокошка. – допълнил Сатаната.
Адам и Ева качили холестерола до небето. Измислил Бог печените картофи без масло, с високо съдържание на калий и други полезни съставки. Сатаната отвърнал на удара с пържен чипс, като не пропуснал да го посоли обилно. Адам и Ева качили още килограми и се изринали в добавка. Бог създал бягащата пътека, за да могат децата му да контролират теглото си. А Сатаната – телевизора и дистанционното. Адам и Ева се настанили на дивана, защракали с дистанционното и си взели вибромасажни уреди за корем.
Бог сътворил нискокалоричните продукти. Сатаната – се ухилил и създал Министерството на финансите и Здравната каса…
– Защо мъжете харесват дългокраки жени?
– Колкото са по-дълги краката, толкова по-бързо ще изтича за бира…

– Искам да знам защо ми изневери!
– Бях неопитна, млада и глупава…
– Снощи ли, ма???

Лек случай

– Доволен ли сте от престоя си в психиатричната клиника?
– Много съм доволен! Тука всичко лекуват! И Вас непременно ще Ви излекуват!
– Господине, аз съм министърът на здравеопазването!
– Ха-ха-ха! Ти си много лек случай, бе, брат! Мен като ме приеха бях Властелинът на пръстените!

Аполо

На 20 юли 1969 г. за първи път човек стъпи на лунната повърхност. Този човек бе Нийл Армстронг, командир на кораба „Аполо 11“.
Разговор между „Аполо 11“ и Хюстън:
– Хюстън,чуваме ли се?
– Да, чуваме се…
– Нещо ми прекъсвате…
– Чуваме се…
– Не се чуваме…
– А беу чуваме се, бе!
– Да, май се чуваме…?
– Какво виждате?
– Земята е плоска ….
– Да бе???
– Честно, плоска е!
– Вие ебавате ли се???
– Не е това проблемът…
…
– Аре говорете, бе…
– Нещо прекъсва…
– Няма значение…
– Кажете за Луната…???
…
– А мии…
– Какво ми, бе, казвай!!!
– А мии… тя и Луната плоска…

Юли. Обяд. Адска жега. Куриер на Спиди носи доставка в моргата. Влиза вътре и възкликва:
– Тук се живее, бе!

Британски учени откриха защо, когато си пиян, всички жени ти изглеждат красиви.
Това е така, защото организмът смята, че е натровен и се опитва спешно да продължи рода…
Стюардеса по време на полет:
– Спокойно, това беше само въздушна яма, спокойно. Какво става с вас? Отпуснете се, пуснете креслото, какво сте се вкопчили така? Всичко е нормално!
Дишайте нормално… А вие какво?… Насрахте ли се? Е, случва се понякога, няма страшно, но вече всичко свърши.
Ето. Всичко е наред. Браво! Отивам сега успокоя и пасажерите…
Преглед при лекар:
– Какво прави тази краставица в дебелото Ви черво?
– Изобщо не е това, което изглежда!
– А какво е тогава?
– Тиквичка…

Интервю с ОВЦА

– Здравейте, прическата ви е страхотна!
– Здравейте, благодаря.
– Как се отнасяте към построяването на новата кланица?
– Доволна съм. Сега фермата ни ще работи по европейски стандарти.
– Чухте ли, че се планира производство на овнешко?
– Това са глупости. Ще произвеждат пилешко.
– Защо тогава не се нарича птицекланица?
– Защото птиците са месо.
– Вие видяхте ли новата им емблема?
– Да, много е красива.
– Казват, че е стилизирана овца.
– Да доста прилича.
– Казват също, че изобразявала заклана овца.
– Глупости, това е просто една много късо подстригана овца.
– А чухте ли за случая с окървавения камион за превоз на овце?
– Да, даже видях и снимки.
– Какво мислите за това?
– Пишат, че най-вероятно се е спукала консерва с доматен сок или се е разлял червен бернщайн-лак.
– Тоест, смятате, че не е кръв?
– Много е светла, кръвта има по-тъмен цвят.
– Но експертизата доказа, че това е кръв.
– Значи е било нещастен случай.
– А какво мислите за смяната на директорите на фермата ви – сега ви управляват вълци?
– Много съм доволна, ще има ред и чистота.
– Не се ли страхувате?
– Не, в управителния съвет са само седем вълка, ако нещо се случи – ще ги изгоним, както стана със свинете.
– Сега по-добре ли е, като сменихте свинете с вълци?
– Абсолютно! При свинете беше мръсотия и безпорядък.
– Чухте ли, че към вас са командировани за обучение по психодрама и личностен растеж, пет вълка от други региони?
– Да, това е хубаво – ще споделят експириънс, ще подобрят лидерските си умения.
– Какво смятате, че е най-важно за вашата ферма сега?
– Безопасността. Най-важно е да се осигури безопасност, за да могат овцете свободно да живеят и да се развиват.
– Безопасност от кого имате предвид?
– От мечките, естествено – в околните гори има много мечки.
– Вие смятате, че мечките са опасни за вас?
– Абсолютно. Те са най-голямата опасност за фермата ни.
– Но те се хранят с малини, мед, риба…
– Те се хранят и с агнешко!
– Защо смятате така?
– По телевизията показаха снимки на разкъсани агънца.
– Защо мислите, че това са го направили мечки?
– Е, няма кой друг да е.
– А възможно ли е да са вълци?
– Изключено. Вълците са тук, за да осигурят ред и спокойствие…

– Келнер, тази бира има само пяна…
– Това значи, че бирата е супер.
– ОК, ама аз искам да пия, не да се бръсна…

Ловци на духове

– Ало, 112 ли сте?
– Да. Кажете?
– Нужна ми е помощ! Случайно да имате телефона на „Ловци на духове“? Мисля, че видях полтъргайст.
– Къде го видяхте, господине?
– Ами, прибирам се по-рано от работа и чувам виковете на жена ми от спалнята: „ О,Боже! Божичкооо…! Бързо влизам в спалнята, гледам жената цялата в ектоплазма, а вратата на гардероба трепереше…

Любовен цяр

Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, но в първата брачна нощ станало ясно, че е неспособен като мъж.
Тича той сутринта при Баба Яга:
– Бабке, дай да оставим всичките си дрязги настрана, да забравим старите обиди! Работата е там, че имам нужда от твоята помощ. Виж какво ще кажат магьосническите книги и народната медицина.
Баба Яга замислено казала:
– Има едно средство, но е много трудно…
– Няма значение, струва си! Разбираш ли, обществото ни е застрашено!?
– Е, тогава слушай: през десет царства в десето, във владенията на Кашчей Безсмъртни расте на една поляна трева-поебница. Ето ти вълшебно кълбо да ти показва пътя. Донеси ми откъсната по пълнолуние стиска от тази трева и ще ти кажа какво да правиш нататък.
Бързо приказката се разказва, но бързо работите не стават. Преплувал Иван седем морета, преминал през седем кралства, износил седем чифта ботуши, победил Кашчей, откъснал по пълнолуние тревата-поебница и я занесъл на Баба Яга. Тя му казала:
– Ето ти мехур с жива вода, свари тревата в нея, да кипне докато не получиш една чаша отвара. Прецеди я и я постави до възглавницата на Василиса. Вечерта я нахрани със сельодка.
Тя ще се събуди през нощта и ще каже: „Пие ми се вода“. А ти ще и отговориш: „Ето ти да си пийнеш“. (все по-разпалено) Тя ще се пресегне за чашата, а ти ще я набараш отзад… Аааа, ти пък не можеш! Съвсем забравих…