– Тате, защо трябваше да нападаме Ирак?
– Защото имаха оръжия за масово поразяване.
– Но инспекторите нали не откриха никакви оръжия за масово поразяване?
– Това е защото иракчаните ги крият.
– И за това нахлухме в Ирак?
– Дам… Инвазиите винаги вършат по-добра работа от инспекторите.
– Но след като нападнахме, ПАК не намерихме оръжия за масово поразяване, нали?
– Това е, защото са много добре скрити. Спокойно, ще намерим нещо. Най-вероятно точно преди изборите 2004 година.
– А тате, защо им беше всичкото това оръжие за масово поразяване на иракчаните?
– За да го използват по време на война, глупчо.
– Обърках се, тате. Ако са имали толкова много оръжие, и са възнамерявали да го използват, нямаше ли да го използват по време на войната с тях?
– Ами, очевидно не искат никой да разбере за съществуването на тези оръжия, и затова предпочитат да мрат с хиляди, вместо да се бранят.
– Ама и това не разбрах. Защо ще искат да умират, когато имат толкова много големи оръжия, с които можеха да се отбраняват?
– Ами това е различна култура, сине. Трудно се разбира.
– Абе не знам за теб, но аз си мисля, че изобщо са нямали никакви оръжия, както уж разправяше нашето правителство.
– Ами… Знаеш ли, не е толкова важно дали са имали или са нямали такова оръжие. И без това си имахме причина да ги нападнем.
– И тя е?
– Ами дори Ирак да няма оръжия за масово поразяване, Саддам Хюсеин беше зъл диктатор, което е още една добра причина да ги нападнем тяхната държава.
– Защо? Какво прави злия диктатор, че е ОК да ги нападаме?
– Ами, ако не друго – той изтезаваше собствения си народ.
– Както правят в Китай?
– Не сравнявай Китай с Ирак. Китай е добър икономически съперник, където милиони хора работят като роби в фабрики и цехове за да правят американските корпорации по-богати.
– И щом една страна си измъчва хората в името на американските корпоративни интереси, значи е добра страна, нищо че си измъчва хората?
– Точно.
– А защо са измъчвали хората в Ирак?
– Заради политически престъпления, най-вече за критика към правителството. Хора, които го критикуват ги изпращат по затвори и ги изтезават.
– Ама не е същото в Китай?
– Казах ти, в Китай е различно.
– И каква е разликата между Китай и Ирак?
– Ами ако не друго, Ирак се управляваше от партията на Баските, а Китай са комунизъм.
– Едно време не бяха ли лоши комунистите?
– Не… само кубинските комунисти са лоши.
– Защо са лоши кубинските комунисти?
– Ами, ако не за друго – хората, които критикуват правителството в Куба са изпращани по затворите и изтезавани.
– Като в Ирак?
– Точно – бързо схващаш.
– И като в Китай?
– Уфф… казах ти – Китай е добър икономически съперник. Куба, от друга страна – не е.
– И как така Куба не е добър икономически съперник?
– Ами, виж сега… По едно време през 60-те нашето правителство наложи някой закони, които забраняват търговията на Американци в Куба, докато те не спрат да бъдат комунисти и да станат капиталисти – като нас.
– Но, тате… Ако махнем законите е отворим търговията с Куба, и започнем бизнес със тях, това няма ли да им помогне на станат капиталисти – като нас?
– Не ми се прави на дървен философ.
– … Не мисля, че се правя на дървен философ, тате.
– Както и да е… Ами те нямат и свобода на избор на религията в Куба.
– Като управлението на Фалун Гонг в Китай?
– Казах ти вече – престани да говориш лоши неща за Китай. Както и да е. Саддам Хюсеин дойде на власт след военен преврат, така че на всичкото от горе не и съвсем легитимен лидер.
– Какво е „военен преврат“, тате?
– Това е, когато някой генерал вземе на сила управлението на страната, вместо да проведе избори като нас в Щатите.
– Ама нали и в Пакистан така дойдоха на власт?
– Имаш предвид генерал Первез Мушараф? Ъм… Да… така е, но Пакистан са ни приятели.
– А защо Пакистан са ни приятели, като лидера им е нелегитимен.
– Никога не съм казвал, че Первез Мушараф е нелегитимен.
– Е нали току що каза, че военен генерал, който завземе властта насила, премахвайки легитимното управление на страната е незаконен лидер?
– Само Саддам Хюсеин. Мушараф е наш приятел, защото ни помогна, когато нападахме Афганистан.
– Тате, тате… А защо нападнахме Афганистан?
– Заради това, което те ни направиха на на 11 Септември.
– А какво ни направи Афганистан на 11 Септември?
– Ами на 11-ти, 19 човека – 15 от тях от Саудитска Арабия, отвлякоха няколко самолета и унищожиха няколко сгради в Ню-Йорк и около 3000 невинни човека загинаха.
– Е какво общо има Афганистан?
– Хората, отвлекли самолетите, са обучавани в Афганистан – под ръководството на Талибаните.
– Не са ли Талибаните, онези лоши радикални ислямисти, които режат ръцете и главите на хората?
– Точно те са. Не само, че им режат главите и ръцете, но потискат и правата на жените.
– А, тате, Буш не даде ли на Талибаните 43 милиона долара през Май, малко преди 11 Септември?
– Да, но тези пари бяха награда за добрата борба срещу наркотиците.
– „Борба с наркотиците“?
– Да, Талибаните доста помагаха при спирането на хората да отглеждат опиумни растения.
– И как го правеха това, тате?
– Много просто – ако хванеха някой да отглежда такива растения, талибаните им режеха ръцете и главите.
– Значи, когато режат глави и ръце защото хората отглеждат опиум е ОК, но ако е за нещо друго не става, така ли?
– Да, нормално е едно радикално ислямистко-фундаменталистко движение да реже главите и ръцете на хората защото отглеждат растения, но не е нормално да им ги режат, защото крадат хляб.
– А не режеха ли глави и ръце за същото нещо и в Саудитска Арабия?
– Там е различно. Афганистан се управлява от тиранично-патриархално настроено движение, което потиска жените и ги кара да носят фереджета на обществени места, със смъртно наказание ако не го спазват.
– Ама в Саудитска Арабия не носеха ли и там фереджета?
– Не – саудитските жени са задължени само да носят традиционното ислямско облекло.
– Е каква е разликата?
– Традиционното ислямско облекло, носено от Саудитските жени е скромно, но същевременно модерно облекло, което покрива цялото тяло на жената, освен очите и пръстите и. Фереджето от друга страна е зло и патриархално средство за потискане на жените и покрива цялото тяло на жената, освен очите и пръстите и.
– На мен ми звучи същото, само с друго име.
– Ама не ми сравнявай Афганистан със Саудитска Арабия. Саудитите са ни приятели.
– Ама нали каза, че 15 човека, от тези които отвлякоха самолетите на 11-ти са Саудити?
– Да, ама са обучени в Афганистан.
– Е кой ги е обучил?
– Един мноого лош човек на име Осама Бин Ладен.
– Той от Афганистан ли е бил?
– Еми не, ама не е и от Саудитска Арабия. Но беше лош човек, много лош човек.
Б.Ред: ххахахахахХАхаХАХХАХАХАХАх.
– Като че ли си спомням, че едно време ни беше приятел.
– Да… само като му помагахме да прогони Съветската инвазия в Афганистан през 80-те.
– Кой бяха тия Съветите? Не беше ли това Злата Комунистическа Империя за която приказваше едно време Роналд Рейгън?
– Ами те вече не са Съвети. Съветският Съюз се разпадна пред 1990 година или там някъде, и сега имат избори и са капиталисти – като нас. А и сега им викаме руснаци.
– И сега Съветите, така де – руснаците, са ни приятели?
– Ами не баш… Виж сега, те ни бяха приятели дълго време, след като престанаха да бъдат Съвети, но понеже решиха да не ни подкрепят с войната в Ирак, сега сме им сърдити. Също така сме сърдити на французите и германците, защото и те не ни помогнаха.
– Значи и французите и германците и те са зли?
– Не точно зли, но достатъчно лоши, за да им преименуваме French fries and French toast to Freedom Fries and Freedom Toast.
– Значи ние преименуваме храни, когато някоя страна не прави това което ние искаме?
– Не точно, това го правим с приятелите си. Враговете си ние нападаме.
– Ама нали Ирак ни беше приятел през 80-те?
– Ами да… Ама за малко.
– Злият Саддам Хюсеин беше ли им лидер тогава?
– Да, но тогава той водеше война със злите иранци, което го направи наш приятел. Поне временно.
– Това защо го направи наш приятел?
– Защото по онова време Иран ни беше враг.
– Това не беше ли времето когато Саддам обгазяваше Кюрдите?
– Да, но понеже по това време той се биеше с Иран, не обърнахме внимание на това, за да му покажем, че сме му приятели.
– Значи, ако някой се бие срещу някой, който е наш враг, това автоматично го прави наш приятел?
– В повечето случаи – да.
– А всеки, който се бие срещу някой от нашите приятели, го прави автоматично наш враг?
– Понякога това също е вярно. Обаче, ако на някоя американска корпорация и е изгодно да продаваме оръжия и на двете страни – още по-добре.
– Но защо?
– Защото войната е добра за икономиката, което значи че е добра за Америка. А и понеже Бог пази Америка, всеки който се противопоставя на войната е един безбожен неАмерикански Комунист. Сега, сине, разбираш ли защо нападнахме Ирак?
– Мисля, че да, тате. Нападнахме ги, защото Бог така искаше, нали?
– Да.
– Но как разбрахме, че Господ иска да нападнем Ирак?
– Ами виждаш ли… Господ лично разговаря с Джордж Буш и му казва какво иска да правим.
– И в крайна сметка излиза, че нападнахме Ирак, защото Жоро Храста чува гласове в главата си?
– ДА! Накрая разбра как работи света, браво! Сега си затвори очите, настани се удобно и спи спокойно. Лека нощ.
– Лека нощ, тате.
