Дипломация на совалката

Попитали преди време Хенри Кисинджър какво означава „дипломация на совалката“…
– О, това е нещо съвсем простичко… Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин…
Отивам в руското село, намирам някой мужик и го питам:
„Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?“
„Пфу, за кво ми е? Тук си имаме достатъчно жени…“
„Да, но тя е дъщеря на милиардер…“
„Охо, това доста променя нещата!“
След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам:
„Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?“
„Пфу, за какво ни е?“
„Обаче той е зет на Рокфелер…“
„Е, това променя доста нещата!“
После се връщам у дома при Рокфелер и го питам:
„Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?“
„Абе, откъде го измисли?! В нашия род всички са финансисти…“
„Именно… Той е президент на швейцарска банка…“
„Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук… Чичко ти Кисинджър ти е намерил годеник – президент на швейцарска банка…“
Сузи, нацупено:
„Пфу, всички финансисти са или импотентни, или пeдepacти…“
„Да, обаче този е груб руски мужик!“
„Ооо, това променя коренно нещата!“

Диригентът към оркестъра

1. Остават само три репетиции до позора!
2. Изсвирете го така, както когато сте подпийнали и не бързате за никъде.
3. Гледайте с едно око в партитурата и с две – мен!
4. Така фамилиарно свирите това, сякаш си пиете пиенето с Чайковски!
5. Нека ви покажа – ще останете изненадани – това тук са ноти!
6. Това не ти е симфоничен оркестър, не можеш да се скриеш в тълпата, трябва да свириш чисто!
7. По дяволите, това все пак са звуци на кукувица, а не приближаване на вражеска авиация!
8. И ако някой изсвири нещо фалшиво, важното е да успее да погледне с укор съседа си.
9. Гледайте само да не се задушите в собствения си талант!
10. Бройте тактовете – очите могат и да ви излъжат, но цифрите – не!
11. Отивай си вкъщи и репетирай докато и семейството ти се научи да свири това …
12. Женския хор! Пейте заедно с мозъците си!
13. Това произведение трябваше да сте го засукали още с млякото на вашите учители!
14. Менделсон трябва да се изпълнява без „менделсоновщини”!
15. Махнете маникюра си от грифа!
16. Престанете да зяпате в деколтето на флейтистката – там ноти няма!
17. Трябва да свирите така, както се ненавиждате!
18. Защо никой в детството ви не ви е обяснил, че има разлика между туба (б.р. музикален инструмент) и сутрешната тръба за сбор в казармата?
19. Ако още веднъж го изсвирите по този начин, ще ви убия един по един, ще ви погреба, ще ви излежа, а после ще събера нов оркестър!
20. Не измъчвайте така арфата, не я бъркайте с пиян мъж!
21. Знам, че ме ненавиждате! Помислете сега, в такъв случай как трябва да се отнасям аз с вас???
22. За мен, просто няма място с вас в една музика!
23. Имате много красиви, силни ръце. Оставете инструменти и се удушете с тях, повече не се подигравайте с музиката!
24. Щом се приберете вкъщи, предайте моите съболезнования на жена си! Как изобщо може да спи с толкова неритмичен човек?!
25. Спирам да се церемоня и от днес нататък започвам да ви уча да обичате – ако не мен, то поне музиката!

Прибрал се Генади от работа и Пепа още от вратата го метнала в леглото и му казала:
– Днес ще го направим мръсно!
Съблякла го и го намазала целия със сметана. Започнало едно облизване, едно пъшкане. Възбудата нараснала, Пепа обаче намаляла темпото и аха да стигне до най-хубавото и спряла съвсем.
– Кво става, бе Пепо? Що спря баш сега?
– Божке, Генади – така са наплюсках…

– Извинете, госпожице, искате ли да ви разкажа за Големия адронен колайдер?
– Е, вие пък така направо… Поне се представете!
– Разрешете да се представя – Адрон!

Отива един на врачка, тя почва да му гледа и му казва:
– Виждам, че в живота ти ще има много долари…
– Иха, значи ще стана богат! – се зарадвал човечеца.
– Не, РНР програмист…

Скука в Перник

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
– Абе…
– Оу…
– А на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– … на кво?
– Ми… петарка!
– Готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
– Еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
– Аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
– Абе…
– Мм…?
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
– Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
– …!?! Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
– Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
– Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
– … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
– Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…

Един изпитан практичен съвет

Жена ми предложи да назовем по 5 души, с които бихме спали, ако ни се удаде възможност.
Тя: Кристиано Роналдо, Джейсън Момоа, Брад Пит, Малума (и аз не знам кой е), Джони Деп на младини.
Аз: сестра ѝ, готината колежка от нейния офис, най-добрата ѝ приятелка, класната на малката, касиерката от супера (оная с големите пъпеши, нищо че не била естествено руса)…
Втора седмица жена ми не ми говори и съска като змия, НООО сестра ѝ не е стъпвала у нас, не се налага постоянно да я взимам от работата, води и взима малката от училище, пазарува сама и не е вечно на кафе с най-добрата си приятелка „щот’ била курва“…

Кой е любимият ви филм?

 Този тест ще ви каже:

  • Изберете си цифра между 1 и 9.
  • Умножете я по 3.
  • Към резултата добавете 3.
  • Полученото умножете отново по 3.
  • Съберете двете цифри от резултата.

Вашият филм е:

  1. Смъртоносно оръжие
  2. Умирай трудно
  3. Терминатор
  4. Междузвездни войни
  5. Властелина на пръстените
  6. Аватар
  7. Криминале
  8. Пришълеца срещу Хищника
  9. Радостта от аналния секс с кози
  10. Титаник

Наръчник за бързо въведение в света на изобразителното изкуство

Въведение: Ако виси, е картина. Ако може да се заобиколи, е скулптура.

  • Ако на картината има тъмен тон и измъчени лица – това е Тициан.
  • Ако на картината има обилно количество тлъстини и целулит, дори при мъжете, не се съмнявай – това е Рубенс.
  • Ако на картината мъжете изглеждат като къдрави жени с кравешки поглед – това е Караваджо. Жени е рисувал само няколко пъти.
  • Ако на картината има множество малки човечета – Питер Брьогел Стари.
  • Много малки хора + малки непонятни хуйни – Йеронимус Бош.
  • Ако на картината може просто да се добавят няколко дебелички амурчета или агънца (или те вече са там), без да се наруши композицията – това може да са: а) Буше б) Вато
  • Красиво, всички са голи и телата им са като на културисти след баня – Микеланджело
  • Видиш ли балерина – говориш за Дега. Говориш ли за Дега – виждаш балерина.
  • Контрастно, рязко и всички имат мършави брадати лица – Ел Греко.
  • Ако всички, даже лелите, приличат на Путин – това е Ван Дайк.
  • Моне – петна, Мане – хора.
  • Когато видиш глупости на търкалета – Вероятно Пикасо
  • Търкалета и квадрати – Вероятно Кандински.
След смъртта си доктор Фройд попаднал на Олимп и пита Зевс:
– Винаги съм искал да знам, Кажете, боговете акат ли?
– В ред ли си? Как ще акат? ТЕ са БОГОВЕ!
– А как тогава те решават своите психологически проблеми, причинената фрустрация, свързана с ранните пубертетни анални комплекси?

Чък Норис си има у тях магнит, на който си лепи хладилници от различни места, на които е ходил…

В изискан ресторант добре почерпеният съпруг се връща от тоалетната с мокър отпред панталон.
Жена му:
– Какво се е случило, мили?
– Какво, какво… Извадих го и гледам – два… И прибрах единия…
– С какво се занимаваш?
– Хакер съм.
– Разкажи ми.
– За теб или за мен?

Знаете ли че:
Надуваемата жена може да ви спаси не само от самотата, но и от удавяне…

Десетокласникът Митко постоянно казвал на учителката си по български, че иска да спи с нея. Жената не издържала и решила да отиде да се оплаче на родителите му. Звъни тя на вратата и отваря баща му.
– Здравейте, дошла съм да поговорим за сина ви Митко.
– Влезте – поканил я бащата.
Влезли в хола, бащата и направил кафе, седнали и зачакал жената да почне да говори. Тя притеснена започнала:
– Ами вижте, вашият син все ми казва, че иска да спи с мене…
Бащата на Митко отишъл до прозореца и се провикнал:
– Миткооооо!
– Кажи, татеее!
– Вярно ли си казал на госпожата по български, че искаш да спиш с нея, бе?!
– Да, татеее!
– Ами, айде идвай, че жената те чака…

Между програмисти:
– Хелоуин и Коледа са ми еднакви.
– Е как така?
– Ми така – 31 OCT = 25 DEC…

Романтична вечер

Вечер. Интимна обстановка.
Тя:
– А аз предпочитам Шато Клер Милн реколта 81г.
– А как Ви се струва изисканият букет на Шато Мулен Сен-Жорж 78г?
– Невероятен.
– А какво ще кажете да се изчукаме, докато се свари боба?

Жена в зоо магазин, търси подарък за съпруга си. Нищо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
– Получихме вчера гигантски жаби… Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
Жената е предоволна, защото тя и без това такива неща рядко правела, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното и предимство. Съпругът и се подсмихва недоверчиво. Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери, надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав със зачервени очи:
– Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!

Един каубой срещнал индианец. Индианецът водел със себе си кон, куче и овца.
– Хей, как си? Добре ли се грижи за теб стопанинът ти? – обърнал се каубоят към коня.
– Кон не говори – обадил се индианецът.
– Ами да, редовно ме извежда, винаги имам сено за ядене, не мога да се оплача – отвърнал конят.
Индианецът изглеждал изумен.
– Ами ти? Добре ли се грижи за теб стопанинът ти? – обърнал се каубоят към кучето.
– Куче не говори – отново се обадил индианецът.
– Да, винаги ме разхожда, имам какво да ям, доволен съм! – отвърнало кучето.
Индианецът бил шокиран.
– А ти? – обърнал се каубоят към овцата.
– Овца лъжец! – припряно се обадил индианецът…
Един математик се пробвал да се обясни в любов. Ето какво се получило:
– Моя малка теоремко, пленен съм от острите ъгли на любовта. Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, оставаме с тебе сами в равнината. Ще си направим малка къщичка с две страни и ъгъл между тях. А ако хвана някой да обикаля по орбита, концентрична на моята ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени…

Карл краде коралите на Клара, Клара краде кларинета на Карл!
Шокиращи подробности за взаимоотношенията на Карл Маркс и Клара Цеткин четете само в новия брой на нашето списание!

– Накрая всичко се нарежда добре. Нужно е само малко насилие.
– Искаше да кажеш „усилие“?
– He…

История от преди 15 години, актуална към настоящия момент

В банката влиза клиент да тегли пари.
Касиерката:
– Пари няма.
Клиентът:
– Много са ми нужни.
Касиерката:
– За какво?
Клиентът:
– Да си платя наема за апартамента.
Касиерката:
– Платете с банков превод.
Клиентът:
– Уф, искам и да ям, дайте ми пари – на ресторант да отида.
– Имате си карта, платете с Визата, а ние пари не може да ви дадем.
Клиентът (съвсем изнервен):
– Дайте си ми парите! Може да искам на проститутка да отида!
Касиерката (посочвайки към себе си и другите касиерки):
– Моля, избирайте!

Американската техника

Липсата на работа е голям проблем за мнозина наши сънародници. От тази гледна точка ние дойдохме като манна небесна за местната пожарна команда. Тя бе създадена преди година и половина, няколко месеца след като обикнахме да ходим в селото за почивните дни да се разтоварваме от напрегнатото градско ежедневие.
И наистина – разтоварвахме се от проблемите си и от лошия си късмет, усещахме как те ни напускат, за да се прехвърлят направо върху селяните.
Тази закономерност изглежда да е направила впечатление и на компетентните органи, които ни поканиха по най-категоричен начин да си кажем мнението за мистериозните пожари и неизменното ни присъствие там. Така се озовахме в една посърнала ранна утрин в сивата канцелария на майор Петков от Второ РПУ – снажен и вдъхващ респект представител на ведомството. Показа ни някакво писмо, подписано от има-няма стотина души, съдържаща гореща молба да ограничат движението ни в рамките на няколко квадрата.
Тези селяни са големи неблагодарници. Например Дидо като взе варела със спирт за горене за голям и удобен пепелник, магазинерът цяла зима продаваше вместо из развалините в широка палатка, която ние му дадохме, а ни наем му поискахме, ни нищо. Поне едно „мерси“ да беше казал, но не. Уми си ръцете, като с половин уста ни пробута две дамаджани джанкова, хем много добре знае, че сме четирима.
Но, да се върнем в полицията, където в наше присъствие майорът се запоти и зачорли, взе да седи все по-изгърбен и на бой се смали с около педя. Той се сдоби и с навика да удря с ръка по масата като с парен чук. Тоя път удари с лявата, понеже дясната бе вече посиняла. Разпитваше ни четиримата за събитията, които се случваха в селото от миналата есен насам, вече няколко часа. В началото заяви, че искал да научи всичко, а сега взе да го усуква. Бяхме минали само встъпителната част на материала, за един бус, който с мощния си тътен и ослепителния пламък, стигнал чак до небесата, напомни на ветераните от селото славните им дни по бойните полета. Следобед, без да ни пуснат да похапнем и да разменим няколко думи на две-три бири, бяхме се хванали да му разправяме втория случай:
– Спомням си датата много добре, – подхвана Вильо, – понеже вуйна ми има имен ден тъкмо тогава…
– Обаче ти така и не отиде да я уважиш! – скастри го веднага Чочо, който обича нещата да се казват право в очите.
– И какъв е тоя имен ден баш преди Коледа? – запитах, щото и мен ме интересуват такива подробности от народния ни бит.
– Не мога да отговарям едновременно и на трима ви, нали така – ядоса се Вильо.
– Че аз не съм те питал нищо! – защити се Дидо. – На теб ти дай да набеждаваш хората. Майоре, хич не го слушай тоя.
– Ти недей да се криеш зад майора, точно той ме пита.
– Как няма да пита, нали това му е работата? А на теб за какво ти е да се фукаш с вуйна ти? Всички знаем що за стока е. По-добре да не я споменаваш в присъствието на почтени хора, при това семейни.
– Че нали беше болен – оправда го Дидо.
– Аха, – потвърдих и аз, – ама после. Щеше да си изкашля бъбреците.
– Какви бъбреци, бе? Дробовете се изкашлят, а не бъбреците – поправи ме Чочо.
– То и дробове не се изкашлят, само лафът е такъв. Представяш ли си някой да ходи по улиците ей така? – контрира Дидо и започна да обикаля прегърбен канцеларията с изплезен език, удължен с двете му длани, имитиращи разлюлял се изкашлян бял дроб.
Унилият майор се обърна към измъчената машинописка и, за да претупа работата, каза:
– Запиши двайсет и четвърти декември. В колко часа? – обърна се с все по-малка надежда към нас.
Те тоя въпрос ни свари по долни гащи. Доста относителна работа, мен ако питате. Може и предния ден да е почнало, когато Бат’ Веньо, нашият вечно мърморещ съсухрен съсед, посетил селския бръснар и го помолил да дойде на следващия ден да заколи прасето, че най разбирал от тия работи. То хубаво, ама Ицо го хванала виелицата по пътя от града и дойде чак следобед, когато вече бяхме свършили почти всичката работа. Че и бензиновата лампа забрави и нямаше с какво да опърлим огромното туловище. Заклахме прасето без майстора по традиционния начин чрез гонене из двора със забит нож и всичко останало, а Бат’ Веньо го бинтовахме навсякъде, където го бяхме порязали в блъсканицата. Вильо предложи един много по-ефикасен електрически метод за умъртвяване на упоритото животно, за който бил чел някъде как се практикувал у шампионите по отглеждане на прасета, но не намерихме достатъчно дълъг кабел.
Пак той, моят авер, е голям чат на техниката, щото има много подходяща за обучение кола. Той се сети как да се измъкнем от затруднението с пърленето. Имахме във вилата чудесна газова печка, имитираща камина с въглища, осветявани от скрита лампичка. Направо – красота и естетика – от пластмасовия корниз, същински мрамор, до бодро мъркащото вентилаторче. Бяхме купили и две големи газови бутилки за нея, но нали знаете какви са жените, все им е едно колко ще се трепят мъжете им с цепенето на дървата, та не ни оставиха да съборим старата камина и да турим новата. Всичко си ръждясваше в гаража.
За нула време измъкнахме единия Пършинг (тогава още не знаехме защо големите газови бутилки се наричат така), махнахме джуджафката отгоре, веднага след кранчето набутахме на мястото й парче маркуч за поливане, и приспособлението за пърлене на прасета и всичко останало бе готово. Замъкнахме чудесията в обора на Бат’ Веньо и му обяснихме как се работи с него. Само дето не бликнаха сълзи на благодарност от очите му. Надойдоха и доста съселяни да видят в действие изобретението, а ние веднага се хванахме за работа. Старецът държеше маркуча, прицелил се право в прасето, Вильо развъртя кранчето на няколко оборота, а аз поднесох запалката.
Да кажа, че лумна пламък, ще е прекалено бледо. Всички се почувствахме досущ нощен крадец в банка, пазачът като запали лампите. Изненадата и паниката бе пълна, всеки искаше да се напъха в най-тъмния ъгъл. Но и Пършингът не спеше. Килна се на една страна, хакна се в бетонното корито, кранчето се откърти и ракетата я хванаха дяволите. След като опърли всички, освен прасето, тя се насочи с голяма скорост право към Вильо и го преследва няколко секунди из кишавия двор.
Може би малцина от вас смятат, че някой добър ден, когато животът им е поставен на карта, ще имат честта да бъдат спасени от един лошо замислен и още по-лошо изработен капак на отписана асептична яма. Но на нашия изобретател, на когото бе хвърлило око собственото му изобретение, точно това се случи. Вильо изведнъж изчезна вдън земя за наше и на Пършинга най-голямо учудване. Ракетата не му мисли дълго, ами се нахвърли върху останалите. Едно непремерено движение я прасна в чешмата на двора, та се развъртя и с широка траектория, подпалвайки всичко по пътя си, се насочи към каменната къщичка, дето бяха казаните за варене на ракия, отнесе половината курник зад него, подскочи от някакъв камък и след кратък полет се взриви насред връщащото се от полето стадо.
Явно тоя ден не бе за размисъл за нищо в селото, щото цялото стадо се разбяга на секундата. На мястото се носеше само лека миризма на горена вълна и се чернееше издъненият корпус на разочарования Пършинг, но нямаше следа ни от добичета, ни от овчаря. След две седмици го намерили – искам да кажа овчаря, в едно отдалечено на двайсетина километра село. Днес и селяните, че даже овчарите, прекаляват с гледането на телевизия, щото го открили тъкмо като разправял в кръчмата:
– И ме нападнаха с един антитеростичен акт, понеже замергах с камъни кучето на казанджията, дето се откъсна от веригата…
Това си беше чиста лъжа, кучето на казанджията никога не е било вързано и си хапеше на воля по улиците.
Както и да е, след като се поуспокои данданията, навлечени в шубите седнахме на верандата на етажа, за да се насладим на скрежистата вечер. Хапвахме си сладко-сладко чироз, скрит за подобни случаи в една стара пералня и си пиехме още по-сладко-сладко от скатаната джанкова. Нощта бе кристално ясна, на небето блещукаха милион звезди, а по баира оттатък реката – още стотина-двеста – стопаните с факлите и фенерите, търсещи добичетата си в тъмната гора и по нивите, бяха прекрасна гледка. Поне и те изкараха вечерта, че и нощта на чист въздух, сред природата, птичките и щурците, газейки в пресния сняг, а не като нашите момичета – залостени в нагорещената и одимена от печенето на какво ли не вила, гледайки телевизия и пеейки сълзливи песни, наливайки се с каквото им падне и трупайки гигакалории. Те си въобразяваха, че ние сме наказани. По отсрещните хълмове от време на време някой селянин припознаваше блеенето или хлопката на свидното си животно, пък то, все още жертва на стреса, хукваше, а фенерът на преследвача от такова разстояние замязваше на падаща звезда. Тогава всички си пожелавахме по нещо, но до сутринта така и не се сбъдна, та вкочанясахме.
Единствената жертва на цялата работа бе Вильо – не го пуснахме да ни наближи, понеже имахме богат предишен опит с нацапотени индивиди, докато не го измием барабар с дрехите, използвайки маркуча в някогашната веньовата кочина, и Вильо здравата настина, въпреки трите ката дрехи, взети назаем от Бат’ Веньо. Даже половин кило греяна ракия му дойдоха малко и беше сополив чак до Ивановден. Трябвало е да го поим повече.
Бат’ Веньо до Нова Година затваря свинско в буркани, щото Пършингът бе помел кочината на няколко пъти, бастисвайки и петте прасета, но не ни харесаха нито те, нито кебапчетата, кюфтетата и надениците, които донесе в индустриални количества – все миришеха на нещо особено. Но като първо пече прасетата, после ги чисти, така ще е.
Ей тази кратичка история трябваше да разкажем на постоянно прекъсващия на майор. Понеже и аверите се изпокарваха за всяка дреболия, ми доскуча, престанах да участвам в разговора и почнах да зяпам насам-натам. Машинописката през пет-десет минути натискаше по някой клавиш на машината, щом водещият разпита продиктуваше нещичко. По едно време се загледах в голата крушка на тавана и се зачудих колко вата ли е. После огледах помещението и прецених, че трябва да е сто. Това и казах:
– Сто!
В стаята настъпи тягостна тишина. Пръв се съвзе майорът, нали все пак е професионалист:
– Какво сто?
Разбрах, че забележката ми е попаднала ни в клин, ни в ръкав, не исках и да прекъсвам разговора по средата, затова само с вежди посочих тавана, обаче не ме разбраха. Тогава се изцъклих към лампата, за да стана по-красноречив. Пак нищо. Накрая – скришом от аверите, с палец посочих крушката. Видимо кайорът взе да вдява, на лицето му се изписа разбиране и, леко намигвайки, каза:
– Аха. Виж ти… Я виж ти… Всички други да излязат и да изчакат отвън, в другия край на коридора!
Наложи се да извика двама пазванти, защото приятелите ми не искаха нищо да изпуснат. След като останахме насаме, ако не броим машинописката, заинтригуваният майор попита:
– Какво сто?
– Искам стар вестник.
Получих веднага. Поставих го грижливо на стола и под зоркия поглед на майора стъпах върху него, внимателно развъртях крушката, сложих я на съсипаното бюро пред все още нищо не разбиращия майор и го попитах:
– Колко вата е?
Майорът извади от чекмеджето очила с дебели рогови рамки, сложи ги на върха на носа си и дълго се взира в нея срещу светлината. Накрая каза:
– Седемдесет и пет, ама е малко изтъркано… И какво?
– Печелиш! – похвалих го аз. – Мислех я за сто. Тая игра току-що я измислих, какво ще кажеш?
Майорът ме гледа с безизразен поглед, докато завинтвах крушката на мястото й и леко потрепера, когато с хрущене я завъртях малко повече, отколкото можеше, сетне се размечта:
– Еййй, де са ония хубави стари времена, де сааа…?
Сетне се обърна към машинописката:
– Извикай другите идиоти.
Те бяха подслушвали на вратата, изглежда, защото веднага се разпознаха и тутакси влязоха, преди тя да е станала от стола. Майорът с благ глас, от който ми настръхнаха косите, заповяда:
– А сега, сядайте всичките и слушайте внимателно. Ей тоя тук – посочи Чочо, – искам да го набия на кол; тебе – това бях аз, – да ти отскубна двата палеца, че повече да не можеш да щракнеш запалка. А на тебе ще ти изтръгна езика! – разкрещя се той на Вильо. – Тебе, тебе, … – продължи във фалцет той, май не му стигаше въображението да пожелае нещо и на Дидо,
– Искам да работя в маза! – крещеше той. – Да имам лампа с отражател, кука на тавана и вериги! Дайте ми клещи и бич! Искам кабел с ток!
Тъй като никой не изпълни желанията му, трясна едновременно с две ръце писалището, на което старческите крака не издържаха, то се катурна напред, като помете стола с машинописката. Самата пишеща машина пък се стовари отгоре им, а ние наскачахме, за да си спасим краката. Наоколо се разхвърчаха папки и формуляри, писалки и моливи, както и всичките скромни лични вещи на майора. Но това не му стигна, измъкна едно по едно чекмеджетата и ги натроши о бюрото.
– Не искам да ги виждам повече! – крещеше неистово той. – Искам да ми се махнат от главата! Не, това не може да продължава така! Подавам си оставката ей сега, някой друг да се белосва, писна ми!
Грабна фуражката от портмантото, но нито едното, нито другото издържаха рязкото дръпване – козирката на фуражката се откъсна, а портманото се килна като нахлюпена шапка. Майорът изхвърча от стаята и трясна вратата, че големият прозорец се напука целия. След миг пак я отвори, изкрещя едно „Искам да работя в Гестапо!“ и окончателно съсипа вратата с още по-силно тръшване.
– Взе да влиза във форма, – измърмори Дидо. – Все пак държелив излезе.
– Аха, – добави Чочо. – Май селяните отърваха кожата с пустия късмет.
Помълчахме малко прави и Дидо попита машинописката на пода:
– Вече свободни ли сме?
Тя кимна и се разплака, а ние се измъкнахме гузно в мрачния коридор, като подпряхме вратата на мястото й.
Една от канцелариите, покрай които минавахме, не бе затворена и на яркото неоново осветление белееше огромна електронна машина, дълга близо два метра и почти толкова висока. Блещукаха десетки цветни лампички, една от друга по-хубави, точно като за Коледа. Загледахме се като омагьосани. Отвътре изскочи дребно човече в стар и оръфан цивилен костюм. То стоеше леко килнато на една страна, явно му тежеше пищовът на колана.
– От София, нали?
Дидо го изгледа от глава до пети и със строг глас подхвърли:
– Аз лично съм роден в Търговище.
– Е, да, то и аз не съм тук родом, – започна да бърбори човечето. – Всеки е отнякъде, хе-хе. Всички станахме граждани напоследък. Е, някои са по граждани, разбира се, не че искам да кажа нещо против софиянци, ама… Нали знаете… Но заповядайте, очаквах ви за утре. Още не съм дочел напълно инструкциите, нали са английски, над хиляда страници са…
Нямаше как, влязохме.
– Това е детекторът – посочи гордо машината, докато затваряше вратата. – Вече никой няма да може да лъже тук.
– Първа, битиви, нова, диема, мустанг… – почнах да броя екраните аз. – Ще може и още как! От сутрин до вечер и обратно.
– Но нима не вярвате!? Е това е последна дума на техниката! Двеста хиляди долара сме платили! Американски оригинал, не е някакъв корейски боклук. Даже и най-дребничката мисъл, която минава през главата ви може да се засече!
– Хайде, бе! Да пробваме, а?
Вильо, който се беше наместил на единственото кресло в стаята, разтревожено се размърда:
– Тука да не вадят зъби?
– Хе-хе, не, вече няма нужда от такива средства. Е, тази машина не може да залови престъпника, но ако го заловят, тук всичко се разбира. Колкото и да лъже, апаратът ще покаже истината. Ето, вие, млади господине (нали не ви знам чиновете), поставете това на главата си, тъкмо сте седнал. – И измъкна една каска, дето жените обичат да седят захлюпени с тях.
Вильо я постави и се озърна за огледало, но нямаше наоколо, та запита:
– Е?
– Ами сега може да му задавате всякакви въпроси. Той може да отговаря каквото си иска, апаратът ще анализира мисловните процеси и ще покаже ей на тая лента кога лъже и кога казва истината.
Бяхме шашнати. Те това е чудо на техниката! Дребното човече потърси копчето за включване, но то отдавна бе останало в ръката на Дидо, който се чудеше какво да чопли, затова се наложи да измъкне отнякъде клещи. Лампичките премигнаха, а екраните светнаха.
– И какво да питаме сега? – запитах. Вильо каза едно „Ами…“ и хлъцна. На лентата се изписа равна тънка линия, с едно прекъсване.
– Чудна работа… – замисли се човечето. – Трябваше да е нещо подобно на кардиограма.
– Хората разправят, че имаш две любовници. Вярно ли е? – запита строго Чочо, който си пада по клюките.
– Вярно – отговори Вильо и добави – нямам нито една.
В машината се включи някакво вентилаторче, а единият екран изгасна. Писецът изписа още една линия, след това се вдигна на няколко милиметра от хартията и замря. На най-големия екран се появи нещо, което започва с NOT и завършва с MEMORY. Смутеният оператор се разшава:
– Момент, трябва да я изключим за малко… Де са клещите? А, ето… Ей сега… Тук има някаква грешка… Излиза, че и двата отговора са верни…
Вильо, който беше притворил очи, че да може да се съсредоточи по-добре за лъжите си, поясни:
– Вярно е, че така разправят.
Човечето се замисли отново, после цъфна в щастлива усмивка:
– Значи работи! Не лъже!
– Остава и да лъже, – намеси се Дидо, скривайки в джоба си половин дръжка отнякъде. – И без това доста кекаво са я сглобили. Хайде да познаем Вильо на колко години е! Една?
Вильо каза „да“ и машината безпогрешно показа, че лъже. Така стана на две, на три и тъй нататък. Като минаха по същия начин сто, операторът започна да си бърше врата и челото с голяма кърпа. Като стигнаха триста, ми стана скучно и почнах първо да зяпам-насам натам, а сетне да тренирам физиономии, че някой ден могат да потрябват изведнъж. Започнах с „не ми пипай колата!“, следваше „пихме само една бира“, после се сетих да опитам да изобразя „мракобесен“. Това изражение се прави с леко отворена и изкривена надолу уста, че да се виждат опасните зъби, допълнени със смръщени вежди, набръчкано чело и силно ококорване към върха на носа. Първо наплаших човечето, което се ската зад машината, после се обърнах към Дидо, но той се оказа по-хладнокръвен.
– Да не ти е лошо, бре? Ей сега ще припаднеш! – извика той и лисна чаша вода в лицето ми. Сръчно избягнах поливането, но машината не успя да се дръпне, нали беше завинтена в пода, така водата попадна в решетката с вентилатора. За втори път изненадан, детекторът пак премигна с лампички и взе да издава парливата миризма на съветски телевизор, който се чуди само да пламне ли, или направо да гръмне. На първо време се задоволи с просто пушене.
Вильо подскочи попарен и запокити почернялата каска в ъгъла. Косата му стърчеше като козината на спипана в ъгъла котка, а между зъбите му прескачаха искри. Явно бе събрал достатъчно електричество да зареди акумулатор на подводница.
– Егати тъпата машина! – крещеше той хем на машината, хем на оператора, който се мъчеше да спре напиращите пламъци със сакото си. – На трийсет и пет И ПОЛОВИНА, бе, скапаняк! Тръгвам си! Почнахте да изтезавате, като разбрахте що за некадърници сте!
Тръгнахме си с него, като оставихме техничето да се оправя със сакото и детектора, нали то му разбира, след като е чело хиляда страници инструкции. В коридора тъкмо бяха запалили лампите, а от канцеларията, дето ни бяха разпитвали по-рано, се чу гръм, кратък писък, вратата й се събори с трясък и оттам изскочи познатата ни машинописка. Осветлението спря. Момичето препусна покрай нас, а в светлината на лумналия детектор на лъжата в косите й искряха хиляди стъкълца.
– Тия крушки все гърмят – промърмори Дидо. – Много са кекави.
Вече отвън се обърнахме да погледнем към потъмнялата сграда. Само един прозорец премигваше все по-ярко в оранжево, а на тоя фон подскачаше все по-отчаян черният силует на нещо като тореадор.
Като продължихме пътя си, зад гърба ни се чу изстрел. Вече завивахме в пресечката, когато се появи линейка. Изглеждаше повече опечалена, отколкото забързана. За разлика от следващата я пожарна, запретнала маркучите си и жадна да се залови за работа.
Вече в кръчмата, залегнали над големите халби, Чочо се зачуди:
– Дали ще ни викат пак?
– Едва ли, – успокои ни Дидо. – Всичко си казахме.
– Мдааа, и този проблем го отметнахме. Хайде от петък вечерта на село! – предложих.
– Хайде! – отговориха в хор тримата ми верни другари.

Zzloba,
ноември 2002

Против кражби

В караваната ми има монтирана химическа тоалетна. Гърловината за наливане на химическата течност излиза отстрани на автомобила, а върху капачката съм залепил етикет А 95. Излизам сутринта от входа, а около караваната лежи туба за бензин, в гърловината стои напъхан маркуч и всичко наоколо, в радиус 2 метра е оповръщано…

– Комшу, как е синът ти, още ли е в Германия?
– Да, още е там! Завършва правния факултет! После ще местят скелето на медицинския…

Японски преводач си подаде оставката след като не можа да преведе диалог, дочут в офис:
– Какво правиш?
– Нищо, работя…

Канализацията е най-голямата социална мрежа, без фалшиви или неактивни потребители, а споделянето е основна ценност…

– Моше, знаеш ли, че Авраам е станал педераст?
– Как така? Започнал е да взема пари на заем и да не ги връща?
– Не бе, в добрия смисъл на думата…
Трима селяни се надлъгвали кой е отгледал най-големи ябълки:
– Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!
– А аз като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!
– А аз като я сложих на каруцата…
– И ти счупи каруцата ли? – попитали първите двама.
– Не бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!

При баба и дядо

Жена на балзакова възраст се гласи пред огледалото. Казва на петгодишния си син:
– Сине, тази вечер при мен ще дойде чичо Лъчо, затова ще отидеш при баба и дядо.
– Не искам при баба и дядо.
– Няма страшно де, ще поседиш с баба и дядо.
– Не!
– Стига си се глезил! Какво толкова? Ще пренощуваш, а утре ще те взема.
– Утре? Пак цялата нощ на гробището да вися?!
Днес видях един човек да слиза съвсем нормално от скъпа кола, паркирала на място за инвалиди!
Счупих му и двата крака да не го глобят…

Случайност

– Скъпи, бях в гаража и случайно ти открих премията.

– Искаш да кажеш, че случайно си разглобила резервната гума ли?

– Моля, потвърдете, че не сте робот.
– Абе я си еби мамата!
– Потвърждението е успешно…

– Потърпевшата, разкажете на съда, как Ви изнасилиха?
– Просто великолепно!

Кире турил малкио Кирчо да легне да спи, цунал го по челото и му пожелал лека нощ. После, леко накокръжил са от превъзбуда, са шмугнал под завивките при Пена и я награбил лакомо.
– Де па ти, стига бре, шашкънин, детето още неа заспало!
Кире са обрънал на другата странa, ама сън го не лови. Минало време и он па да си пробва късмета.
– Детето не спи, а ти си са побръкал тука! Не е ли та срам, бе?
Причернело му на Кире и отишел у кухнята да дири нещо за пиенье. Намерил сал неква бутилка евтино шампанско на пикоч останало от Нова Година и го шлянал… изгърмяла тапата. Малкио Кирчо са надигнал от кревата и през цифки и сълзи, рекъл на макя си:
– Е, доволна ли си сеги!? Зарад‘ тооа твоя инат, дрътия са застрея у кухнята!

Скоро гледах „Пепеляшка“. Доколкото аз го разбрах, за една жена е важно да се удържи красива до полунощ, нататък както дойде…

Готови ли сте да имате деца?

Тест за бъркотия:
Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.
Тест с играчки:
Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор ЛЕГО (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла). Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците ще събудят детето през нощта).
Тест в зеленчуковия магазин:
Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете за всичко, което успеят да изядат или повредят.
Тест за обличане:
Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.
Тест за хранене:
Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега „избълвайте“ съдържанието на каната на земята.
Нощен тест:
Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг. пясък. Намокрете изцяло с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да й тананикате до 9 ч. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа.Станете, вземете торбата и й изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължавайте така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и свеж.
Физически тест (за жени):
Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.
Физически тест (за мъже):
Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви да се депозира директно в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.
Последна задача:
Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да не се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последният път, когато ще знаете всички отговори.