Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и си мисли:
„Живота – кофти работа, жената – кучка, хората – само използвачи…“
Зад него стои неговия ангел с бележник и записва:
„Живота – кофти работа, жената – кучка, хората – само използвачи…“ – Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява.
Василиса Прекрасна била просто невероятна. Вдигне дясната ръка – появява се езеро, вдигне лявата – лебеди плуват в езерото, вдигне още 200 грама – започват и по-сложни халюцинации…
Годината е 2034. Влиза мъж в софийски бар и поръчва на бармана
– Една бира моля.
– 100 лв.
– Как 100, преди беше само 10!?!
– Беше, но сега е така. 10 лв. е бирата, 10 лв. за Украйна, 10 за компенсация за санкциите към Унгария, 10 за компенсация за санкциите към Югославия, 10 за санкциите към Беларус, 10 за санкциите към Китай, 40 европейска солидарност за компенсация на наложените санкции на страни подкрепящи Русия. Така че, 100.
Мъжът въздиша и подава 100 лв.
Бармана ги взема и му връща 10 лв.
– Това пък защо?!? Учуден пита мъжа.
– Бира няма.
В Семинарията:
– Как протича разпадът на урана?
– По волята Божия!
– Сядай, шестица!
Служба поддръжка.
– Изтеглих файл от Интернет, но повече не ми трябва. Как да го върна обратно?
– Ето заради такива нещастници като вас, скоро Интернет ще остане съвсем без файлове.
Купувам си запалка и на касата ми викат: – 0.60 цента и 200 рубли. – Е рубли пък защо? – Щото има газ!
Трябва да си намеря гадже или поне да бодна нещо. Напоследък линията на живота ми съвсем се е изтъркала, а и все по-трудно отключвам телефона си с пръстов отпечатък. Като споменах телефон, в последно време станаха толкова умни, че не е за вярване. Тръгвам да сърфирам в нета и се появяват реклами от типа: „Хапчета за отслабване-гарантиран бърз ефект“,“ Спрете да онанирате и се обадете на нашите телефони. При нас са най-секси момичетата във вашата локация“,“Увеличаване на пениса, гигантски размери“. Как разбират, че съм дебел чикиджия с малка пишка, идея си нямам, ама наистина са много смарт.
А и жените не ги разбирам. Харесват малко 🐩, малко🐇, малко🐈…..а малка🦆, не. Явно се нуждая от помощ, за да не си умра девствен. Не, че не съм имал приключения в живота си, но не са като във филмите, които гледам най-често.
Първият път беше в осми клас с леля Дочка прислужничката, в мазето при котелното. За жалост свърших в гащите, докато се търках в нея и разочаровах и двама ни. Като бях войник в Пловдив, със Седефка тромпета от Столипиново не успяхме да минем по каналния ред, защото нещата свършиха още по тясната и специалност, ако ме разбирате.
И така, кого да потърся за помощ? Сексолог или психиатър струват скъпо, а и те са само теоретици. На мен ми трябва практик.
Боби!!! Боби от нашия квартал. Това е. Постоянно сменя мацките и много му се лепят. Той ще е моят Сенсей, моят гуру, моят секс инструктор.
Намирам го да се натиска с някаква кифла до колата си. Малко неловко, ама положението е „код червено“:
– Брат, кога ще е удобно да черпя по бира? Имам нужда от помощта ти.
– Спешно ли е!- пита.
– Ами… – мънкам аз.
– Добре, дай ми час и ме чакай в кафето до супера.
Дойде след два часа и 27 минути, ама кой ги брои!
– Ок, какъв е проблема?
– Ами, жените – казвам.
– Е то е ясно, но не разбирам, какво искаш от мен.
– Ами ти си най-големият сваляч, мацките ти се лепят, а при мен сушата е по сериозна от тази в Перник.
Самодоволна усмивка се изписа по лицето му. Изпъчи се. Погледа му стана като на пастор от някоя секта:
– Дошъл си при точния човек. Когато свърша с теб, всички мацки ще искат да са с тебе, а всички мъже ще искат да са като тебе.
Извадих тефтер и химикалка. Той ме погледна изненадано, но после закима одобрително. И обучението започна.
– На война и в любовта, всичко е позволено. Но! Има тактики и правила, които трябва да се спазват безпрекословно. Никога не използвай рискови фрази.
– Какви рискови фрази? – прекъснах го аз.
– Фрази, заради които после ще си патиш тежко и горко. Ще ти дам пример. Никога не казвай на баба си „не съм гладен“, не казвай на фризьор „ами, по твое усмотрение“ и никога, ама никога не казвай на жена “ не си права“. Напротив, оставяй жените да говорят и използвай само: „права си“, „разбирам те“, „да, да“. Колкото по-малко говориш, толкова по-малка е вероятността да се издъниш. Гледаш ги в очите, кимаш разбиращо и не ги прекъсваш. Колкото повече една жена разголва душата си, толкова повече се увеличава шанса, да разголи и тялото си. Не забравяй зрителния контакт. Така тя чувства, че е важна, че я разбираш, а и избягваш опасността да се оглежда и да види нещо по-добро от теб. Винаги говори с нея насаме. Ако е с приятелки или с компания, какво правим?
– Какво?
– Отделяш от стадото. Когато е сама е по-несигурна и е по-вероятно да ти върже. Правиш комплимент, задаваш и въпрос за нея и оставяш, тя да говори. Избягвай да говориш за себе си, това е опасна зона. Когато е неизбежно, отговаряй кратко и двусмислено и насочи темата отново към нея. Когато правиш комплимент, използвай части от шията нагоре. „Ебати яките цици!“ и „Тия токчета много добре ще ми стоят на раменете“, не са опция. И… идваме на най-важният въпрос. Кой е най-добрия приятел на човека?
– Кучето – заявявам гордо.
– Да, кучетата са много полезни при някои свалки, но не. Най-добрият приятел на човека е алкохола. Като изпие едно питие или коктейл, тя е още колебаеща се. Възможно е да ти пусне, но изисква и известни усилия и убеждаване. След второто е готова. Съпротивлението е минимално. След третото е напълно готова, но съществува риск, като си пъхнеш езика или друго в устата и, да повърне. Така, че залагаме на две.
– Аз, ако са повече от три? – питам плахо аз.
– Ако иска и може повече от три, бегай и се спасявай овреме.
– Ясно. А, ако срещата не е на живо, а в нета?
– Много хубав и интересен въпрос – каза гуруто, напомняйки на професор Тазобедрев. – Профилна снимка с пейзаж, растения и животни, ги избягваме. Тези, които са прекалено хубави и разголени, също.
– Те пък защо?
– Защото профила почти сто процента е на Раджив от Мумбай или на Мустафа от Карачи. Ако на снимката са две, профила е на по-грозната. Чети информацията. Обвързана и необвързана не стават. На нас ни трябва някоя, при която е „сложно“. Т.е. търси някой да и го сложи. И да пише „работя над себе си“. Т.е. търси някой да работи над нея. И запомни, тези, които пишат на кирилица и ползват запетая, пускат три пъти по-трудно…
Уважаеми пияндурници и шаврантии, скъпи пръчове и пръчки, скъпи съселяне!
Снощи са прибрах на дръво, заспал съм с дрейте и обущата и заранта станах да кола прасето. Връзааме го с баце Лазко за задните крака и он отиде да дири големио нож, та да го пилнем на шмиргела и да ебем макята на прасето. Он Тошко на Лидка кьоравата отиде до долната маала да дири горелка от Цеко пожарникара да го опърлиме после, ма фана на некъде, я го пцувах, абе как ще да е. Бе наточиаме чикията, даже са порезах доде я пробвах бие ли на кво удара. Влезнах я у кочината, а баце Лазко клекна зад мене да го котка да го неа страх. Бе дееба мама му тамън да го натисна с колено и жената къде е видела, че има повърнато у една саксия нощеска и ма намери у зъбите с един фараж. Я залитнах и Гошко като са подплаши и като зе да ми ти тича оня шопар на два крака из градината. Ама тича да го еба и оре отзаде като фадрома. Я доде са зачуда дали да юсна една песница на баце Лазко, че блее, па дали да и кажа на мойта усойница, че у саксията повърна Митко лемавия и прасето са провре под мрежата, дека беше ждрапал песа да си крие кокалете от мачките и фана из улиците. Ора, мола ви са ако го видите прикоткайте го, давам награда 5 кила вино и 4 компота по избор, па ша ви викна и да седнеме като го опеча, че я саках да купим две, ама онаа мойта кае за кво са ти толко свинье и те, сега ше едем на неко му дедовия. Мола ви са!
Ето ме, разпределена от Корпуса на мира в България, в която не знам защо още работят доброволци от Корпуса на мира.
Бъдещите ми български колеги ми отляха течност от едно шише,което стои зад папките,с която почистих монитора и клавиатурата на бъдещото си работно място. Почистващият препарат се нарича ракия. Чисти страхотно,може би миризмата,която оставя след себе си е леко необичайна,но не неприятна. Ракия е първата дума на български,която усвоих в офиса.
Ден 2
Погрешно съм разбрала, не било почистващ препарат за офис техника. Днес имахме повод за празнуване и извадиха същата бутилка.
Обаче не почиствахме, а си наляхме в чашки и пихме.
Колегите разказаха,че почерпили с това питие мои сънародници, но те отказали, защото били мормони.
Казах им, че аз съм вегетарианка, компромисна, в смисъл, че ям риба.
Те ми обясниха, че ракията спокойно може да се включи в списъка ми с храни понеже се прави от плодове и следователно е вегетарианска.
Ден 3
Боли ме главата,
обяснено ми беше какво значи остатъчна захар. Получих от колегите препоръки как да се справя с главоболието и вече знам първата си българска поговорка. Тя гласи:
„Клин клин избива“.
Но можело и с шкембе чорба, какво съдържа тя и как се прави ми го обясниха,след като я бях вече изяла.
Ден 4
Успях да си забия един телбод в палеца, текна кръв.
Моментално извадиха шишето иззад папките и ми поляха пръста – да не се замърси и възпали раната. Ракията била дезинфектант – освен всичко останало,което вече знам за нея.
Ден 5
Заминаваме на тийм билдинг в планината.
Вземаме папките и онова шише зад папките. То между другите си вълшебни качества има и вълшебството никога да не свършва…
Или някой периодично го пълни, или носи нови шишета.
Ден 6
Настинала съм от престоя в планината.
Раменете ми се схваната. Извадиха шишето. Направиха ми масаж с ракия. За по-голям ефект в течността се добавя натрошен аспирин. Терапията се нарича разтривка – нова трудна дума. Не толкова като шльокавица, но все пак трудна.
Ден 7
Сега пък тъжен повод – скръбна годишнина.
Пием същото, каквото и при веселия повод – от онова шише.
Ден 8
Колегата, който ми беше обещал да ми покаже забележителностите на града в събота, не можел. Щял да ходи да дестилира ракия. Това е химичен процес,който не разбирам точно какъв е, защото според обясненията му, ракията хем се вари,хем се пече… Мястото се нарича казан. Исках да отида с него на казан, но той каза,че не може, там жени не ходят.
А твърдят, че с равнопоставеността на половете тук няма проблем! Питам го има ли неправителствена организация, която се бори за правото на жените да ходят на казан? Нямало.
Село Градешница (Construct ville на ингилизки). 19.11.2021 година, 13:37 ЕЕТ. Идеален център. Идеалната и китна пивничкя „Гъливер“, собственост на бако Гъли и стрина Верка Шушурикови. Името на обекто е комбинацеа от техните, а автор е внуко Себастиан, наричан от съучениците си у Враца Себо Шилето, понеже е див, прос и къдрав.
Кръчмицата у момента е оставена поди надзоро на Жато Прътин (по прекор Жатецки хус). Он по принцип не пиаше бира, ма те моаше да изпиа дваасетина цекленки при нужда.
Компанеа му праеше виднио гражданин от селски произход Викенти Овчаров (Вичо Овеня). Двамата не беа баш трезвеници, оти си беа баш пияници, а на тех компанеа нги праеше папагало Жико Перушляко.
Они му даваа да еде пръжени трътки, а папагало беше говорещ и доволно крекаше: „Сееееекс, пришки и кръжа“. На тоа високоентелектуален лозунг го беа научиле наште жентълменье и они беа млого горди със себе си, като връла бабичка от четвръта наплетка за калци.
По телевизоро даваа повторение на споро (диспуто) между некакви двама кандидате. Оно фръчеа самолете, москвиче, шкафчета, магистрале, карупцеа – сериоузна работа.
– Аресват ли ти тиа кво джамолат? – запита бако Жато, запали един пръвичен качак и дуана у пръицата на папагало, та получи от него следната благословия: „Мааамата ти язе дебна“.
– Пущи малко бай Ангел (Evil Angel, порно канал), да видиме па он кво ше каа! – каза бай Вичо и са подрапа по тегличо.
У тоа момент враата са отвори и у пивничкята са улете млада и сгодна невестица, с микрафон у една ръка и бая напръщели и благи бомбе. Она беше джурналискя у новата „Стара телевизеа“ и праеше ежедневни анкете по разни обекте за банкете.
– Здравейте, господа, ние сме журналисти и правим проучване за нагласите на селското население по отношение на пазаруването в деня, наречен „Черен петък“ – бодро изчурулика сгодното невестле и навири балконя.
– Булка, ти май си прерипнала стръгата (аналогия с набъбнало виме на овца, избягала от заграждението за доене)? – изуми са бай Жато, изе да преглъща на джилезни стружки.
– Малиииииии, ше си удара гъзо у таваня, но ти е дадено, та дадено, та греота е и ти да не дадеш! – културно допълни бако Вичо и му падна капата и сатурацеата.
Невестата малко са скумроса и сконфузи, ма у тоа момент пред обекто запре една бела жигула у „Чрън петък“. От неги са извлече Гъли Шушуриков и извади един голем телевизор, ма колко врата на клозет по БДС (55 инчака по хамерикански).
– А, ето един господин, който ще ми отговори на въпроса за пазаруването в този „Черен петък“. Здравейте, бихте ли ни обяснили как закупихте този прекрасен телевизор, възползвахте ли се от сериозна отстъпка? – насочи се кокетно момата къде бако и зе да му фръла белтъци и да го стръви.
– Ааааа, неаа… малииииии! – пръвой отвърна бако, па забелеза гръдите на булкята, зе да са кокорчи, ма посленка са освести и продължи по темата: – Зари Чърния от маалата, него знааш ли го, дека децата му викат Sugar Black?
– Амии… не! – неуверено каза момата и приперперка с мигли.
– Те тоа баш. Начи он ма чекаше пред гастрономо за телевизоре (хипермаркет за техника). Унуко беше разпечатал из ментерфакс (интернет) модело, къде го сакам. Я му го дадо и он са увлече онътре. Има човеко цертификат – седам ваксине са му правиле на примоцеа – та он е зимал таа плазма на лирцинг (лизинг). Посленка са извлече навънка. Я му дадо двеста лева джеб пара, положи го един път зади врато и го прати да носи млого здраве на Маша Бездетната. Они имат тринаасе деца, та те тава е „Чрън петък“…
Джурналисткята си изпущи микрофоно, а на операторо му отмалеа джонгалете (краката). Они са изумиа като дръта бабичка пред избирателна машина. У таа връзка пред кръчмата клефаше Мица Дерденкина. Она беше одила с рейсо до градо – беше „Чрън петък“ – и бабата си беше зела две щафети лубрикант на примоцеа.
Село Крива бара (Zig zag river ville на ингилизки). 12.07.1997 година. 07:47 ЕЕТ. Действието са развива у пивницата „Окото на слепоко“, собстеност на Тренчо Токачков, наричан Тренчо Окото поради очилата с голем диоптер, дека беа закачени връз камбестия му нузер и клепарестите му уши.
Мравката Гинчо са беше тръколила до една немита чаша от рикия и сънуваше зла битка с жълтите бробинци от заднио двор. Она беше от червените и нощеска беше совнала последните неколко капки от пиеньето. Не можа да си доспи, тъй като са довлекоа обичйните заподозрени от ордена на „сабалерианците“ (пиещите от сутринта), като они беа и вторично „клозетисти“ (копаещи и почистващи клозети).
Тренчо Окото нги сипа по една двойна дълга и пущи дръжавното радио на магнето и порно без звук на телевидението. Даваа класическио секшън „Welcome to my backyard“ (Добре дошли в задния ми двор), тама неколко невести обладаваа леко поведение у тежка ситуацеа и остро са разминваа с принципете на отговорно и морално гражданско и комсомолско поведение.
— Еееееее, глейте кво праат начи ората по тоа свет проклет! Наште мили женици за тава немат душици — дай нги само да садат пипере, да пикират домати и секи ден да ни пупнят и да са четверат с очи коколати! — разочаровано сподели бай Минци Бръкачков, после доволно обтегна от стаканя и зачади с „уна бела сигарета“ поди таваня.
— Оф, оф, оф, я един ден си напрай уста да си залупим глава на стрина ви Ница с новата нги фуста, ма она като зина връз мене с големата си уста… Леко язе с приказки ги понатисна, ма она като честна булка ми писна, а ми а родила четри сина — двама у затвора, двама у чужбина! — философски сподели бако Цако Тричков и оригна целеустремено за тава време целомъдрено и неизживено.
— А я патим с една овца, мъчим да ги докачим, ама си крака разкачи и са жив разколачи! — сподели по темата глуио дедо Панчо Държанков. Он говореше за стриганье на овчицата, ма не беше чул преднио разговор и са получи малко комично и млого епично.
Тигивана са разтвория бръже каубойските врати на обекто и онътре са улете стрина Требина Коцова. Она си беше ококолила дзръкелете от ужас, а и целата трепетликаше и дзиндзирикаше:
— Дигайте са, пустиняци мили! Едвам стигнаа ми пусти дръти сили! Комшикята ми баба Жорка Тодоркова а паднала у клозето. Она а гонила едно козле пролетняче проклето и у тоа миг на осторожност за животеца нги имам я тревожност!
Нашите ора са изправиа като коминьете на нов социалистически завод и са стегнаа като партийни секретаре за планов банкет. Посленка са натавариа у каруцата на стрина Требина и белото магаре Черненко полете на връл спасителен галоп. Нищо не можеше да запре наште спасителе — даже земестресение и вселенскио потоп.
Достигнаа дворо и бръже направиа оценка на ситуацеата и галимацеата. Козлето Кратунчо беше бутнало дръвенио клозет, а бабата беше рекла да мине напреко, ма платформата не беше издържала и дрътата у дупкята са беше сурнала. На един пирон още са вееха тоалетни изрезки от вестник „Кооперативно село“.
Бай Минци Бръкачков пое командваньето и заедно с Цако Тричков спущиа дедо Панчо за краката у дупкята. Он имаше против, ма никой го не пита. Беше и най-лек и скоро промуши едно въже поди мишниците на баба Жорка. Малко а пипна по гръдите и она го проклетиса на лош холестерол и вода у колената.
Извадиха бабкята и бе създадена хигиенно-строителна операцеа. Измиа женичката с маркучо и ги намазаа със свинска мас за кожно затоплянье и против телесно простудванье. Она беше вдовичка и малко срамлива, ма немаше начин, а и никой немаше намерение да ги окачи.
Направиа нова основа на клозето от здрави греди и сковаа надклозетната конструкцеа от нови дъски. Накрая носталгично туриа надпис „Welcome to my backyard“. Бай Минци беше одил по чужбинско и поназнайваше ингилизки. Надписо направиа с блажна боя из една кръна и ръждова кутия.
Баба Жорка през тава време принесе остра градобитна рикия (млого силна) и от градоустойчиви зеленчуци туршия. Нареза и пресни крастовици и домати — на тиа арни момчета сакаше да са отплати. Пущи и магнет с хитове телесни, а наще ора са отчетоа и са направиа на бесни.
Привечер бай Минци танцуваше блус с петело Брежнев, а животинката са беше примирила с таа филмова роля подранила. Бако Цацо Тричков обязди шипаро Гоши и в един момент направиа таран у курнико „Образцов дом“. Разлетеа са дръти квачки и млади кокошки носачки.
Дедо Панчо беше прифанал една машинка за постригнанье и правеше нови прически на овчиците. Овеня Гроздан беше дигнал ръце. На по-късен етап започнаа военни тренировки със стадото — целта беше обучение и подготовка за евентуални антифашистки действия.
Месецо Станчо гледаше таа чутовна гледка и светеше ярко на тиа герои епични и пияници първични. А магаричката Хортензия въздишаше сластно по магароко Черненко. Он обитаваше съседнио двор и беше спрел да отпуща отвесо. Размишляваше за плавнио преход от планова към пазарна икономика и недостига на пазаро на био зеленчуци и младо месо.
– А, бе, комшу… Мъжът ми е в командировка и нещо ми е скучно. Искаш ли да ми дойдеш на гости?
Когато оня пристигнал, сладураната го посрещнала по прозрачен пеньоар. Отдолу била само по гащички. Наляла на госта си кафе. Докато го пиел, тя го гледала дръзко в очите, играела си с косата и облизвала предизвикателно устни. В един момент му казала:
– А, бе, комшу. Нещо ми стягат гащичките! Трудно ми е да ги сваля сама! Би ли го направил ти?
И така, оня и свалил гащичките!
Тогава хубавицата въздъхнала:
– А, бе, комшу! Нещо съм се схванала! Би ли ме разтрил мъничко?
Съседът започнал непохватно да я масажира. Тя му се усмихнала сладко и казала:
– А, бе така май – не ти е удобно!
Я да го сваля тоя пусти халат!
И без да се бави се изтъпанчила чистак гола на дивана! Оня разтривал, що разтривал… Накрая, мацката подбелила очи:
– Е, мерси! Мисля, че е най-добре вече да си ходиш!
Съседът се прибрал в своя апартамент. Още щом затворил външната врата, извикал на висок глас:
– Леле! Тая, ако ми беше дала някакъв знак – Направо щях да я побъркам!
Приятели, ужасни новини. Бях поканен на детски рожден ден. Така де, т’ва не са ужасните новини. Ужасните новини са, че реших да отида.
Ужасът започна още с подаръка. Детето става на тли. Явно вече не може да се появиш на детски рожден ден само с шоколадово яйце и шапка-ушанка. Вкараха ме в няква група в Whatsap, в която имаше около 800 човека, за да “обсъдим подаръците”. Започнах да се чудя на рожден ден ли ще ходим или ще сваляме правителството. Кво толкова ще обсъждаме… Бях изумен от колко много неща “имат нужда” 3 годишните в днешно време. Аз, когато бях на 3, единствените нужди, които имах, бяха да си заравям главата в саксията с фикуса в хола и да ближа сняг от подметките на гостите ни, когато си оставяха обувките до вратата през зимата.
В крайна сметка решихме да бъдем практични и да купим на детето това, на което най-много ще се зарадва: шушони на Джими Чу, лигавник “Гучи”, два декара земя в Био ферма за гъби шийтаке, един Биткойн, едно BMW X7, два апартамента във Велинград и курс по грънчарство за прохождащи. На мен ми възложиха задачата да отида да купя нещо на “Frozen”. Стана ми малко странно, но на този етап вече нищо не можеше да ме учуди. Отидох в Lidl и купих една камара замразени неща – пилешки хапки, бланширани картофи, пакет грах и плик с лед.
Пристигам на рождения ден и слагам торбата от супермаркета в скута на детето. Майката я взима точно преди да е получило хипотермия. Гледа ме сякаш съм му донесъл умряла котка. Аз се усмихвам дебилно. “Всичко е Frozen”, викам. Другите гости са убедени, че съм избягал от някое място с подплатени стени.
Партито определено не се състои от солети и 5 вида намазани филии като по наше време. Провежда се в салон с размерите на Версайския дворец. Има балони, клоуни, фокусници, бели лебеди и един пич облечен като Хари Потър. Очаквам всеки момент да влезе Бионсе или Фреди Меркюри да стане от гроба и да дойде да ни изтанцува “прахосмукачката”. Тортата е толкова голяма, че си има свой собствен пощенски код.
“Къде е пиячката?”, питам.
“Това е детски рожден ден!”.
“Аха… разбира се”, поклащам глава, сякаш виждам някаква логика в отговора… “та…къде е пиячката?”. Оказа се, че няма да сервират такава. Не било цивилизовано да се напиеш кат’ свиня пред деца. Вадя телефона и веднага си записвам този важен житейски урок: “Никога повече не ходи на детски рожден ден”.
Седя на една маса, пия чай от комбуча и си проклинам живота, когато виждам група млади майки да си говорят. Нали умът ми е остър като чувал с картофи, веднага пресмятам, че сега е моментът да променя първоначалното им мнение за мен, че съм психопат. Отивам до тях, за да се включа в разговора.
– Онзи ден Дейвид Габриел Сълвестър се опита да удари с пръчка едно улично куче и то го захапа. Веднага подадохме искане в общината да го умъртвят.
– Вие пък. – викам. – Не е ли малко прекалено? Можеше просто да му се скарате… ама чак пък да умъртвите детето…
Бях леко разочарован, когато видях, че никоя от майките не се търкаля по пода от смях, след тази моя брилянтна смешка.
Събеседничките ми отидоха колкото се може по-далеч мен.
Влизат нови гости – майка с дете. Майката идва до мен.
– Ох, ние малко закъсняхме… – казва- …ама ходих до салона за разкрасяване.
Поглеждам я. Изглежда сякаш ято гълъби са се били върху главата ѝ.
– Аха. Извинете, но май имате умряло животно върху главата.
Ставам и започвам да ѝ ровя из косата с цел да го премахна. Животното не пада. Взимам един вестник и започвам да я бия с него по главата.
– Ама, господине, моля Ви се. Това ми е прическата!!! – крещи ми.
– А?
– Прическата ми!!!
– Тва прическа ли е? Кой Ви я направи? Щото познавам един адвокат в София…
Продължавам да я налагам с вестника по главата. Жената ме гледа сякаш се чуди дали родителите ми не са първи братовчеди и ръкомаха, както когато се опитваш да изгониш пчела. Накрая става и тича колкото се може по-далеч от мен.
В тоя момент нещо ме удря в лицето и чувам крясък: “Чичо, подай топката”. Както можете да си представите, “Чичото” – това съм аз. Поглеждам въпросното дете и съм на път да ме дават по новините довечера. Тц. Не си струва. Подавам им топката. До мен се доближава друго дете. “Ти на кой си Баща” вика.
– На никой.
– Защо?
– Много съм млад още.
Детето не намира абсолютно никаква логика в думите ми.
Ставам и се махам преди да ме е попитало дали съм виждал динозавър на живо.
Казвам “Чао” на гостите. Те едвам се сдържат да не викнат симфоничния оркестър и да започнат да се пръскат с детско шампанско и конфети.
Отивам в кръчмата на бай Киро. Много хубаво място. И сървиса е супер. Още си чакам пържените картофи, които поръчах лятото на 2012-та. Бай Киро е зрелищно пиян зад бара. Адски му завиждам. Сядам, поръчвам, вадя си телефона и на бележката “Никога повече не ходи на детски рожден ден” добавям “…и никога повече не се срещай с хора!!!”…
ШАПКА НА „МИНУТА Е МНОГО”- зъбчати колела и музика на Pink Floyd (авторските права – не са платени)
ВОДЕЩ (с умелия грим и осветление изглежда на 75 г.): Добър ден скъпи уважаеми зрители на 267- мото издание на предаването…
ХАЙВАНЧЕТО: Минута е много!
РЪКОПЛЯСКАНИЯ
ВОДЕЩ: Приветствам и нашите гости в дом „Лиляна Димитрова” в столицата…
РЪКОПЛЯСКАНИЯ
(Камерата показва публиката- все същите физиономии- Димо Падалов, Двамата Старци (не ония критици от “Muppet Show”), единия от които все си мисля че е сляп, Любимецът ми- братът на Боби Турбото, няколко тетки за цвят и две- три пуберски физиономии)
ВОДЕЩ: Още с началото Стефан ще зададе на публиката въпрос.
СУХОВАТ ГЕЙ (Прилично зализан със зле прикрита надменност): Колко вида сладкиши се приготвят без яйца?
ПУБЛИКАТА НАЛУЧКВА.
(Камерата обаче знае предварително кой ще отговори – кадърът е заснет по-късно- неква тетка: „78”; все пак трябва някой да отговори).
СУХОВАТ ГЕЙ: Точно така, 78. Тази книга „300 евтини рецепти” е за вас.
ВОДЕЩ: А сега да се запознаем с нашите състезатели.
Първият ни състезател е победителят от миналата игра Трендафил Карамфилов от с. Горно Попинци, чиято тема е „Известни личности”.
РЪКОПЛЯСКАНИЯ
ВОДЕЩ: Следващият състезател е една чаровна млада дама (камерата показва цайсато существо, на което нито едно от тези определения не пасва, ама никак, по веждите й си личи че е окосмена до пъпа), която е от с. Чепръчане, следва биология и ще се състезава в областта „Животни”. Нонка Дръгнева.
РЪКОПЛЯСКАНИЯ (существото се усмихва с усмивка „яла лайна”).
ВОДЕЩ: Третият ни състезател е един млад човек от с. Макоцево, Хараламби Стаменков, ученик, чиято област е „Чикибойски игри”.
РЪОПЛЯСКАНИЯ (наш Хараламби се хили)
ВОДЕЩ: Последният ни участник е Семо Христов от София, който ще се състезава в област „География”.
РЪКОПЛЯСКАНИЯ
ВОДЕЩ: Преди началото на 1 кръг, Стефан има още един въпрос към нашата уважаема публика.
СУХОВАТ ГЕЙ: Кой е започнал „Индианската война” в САЩ?
ДИМО ПАДАЛОВ: Джеферсън.
СУХОВАТ ГЕЙ: Точно така- Томас Джеферсън 1806г. Този българо-семинолски речник е за вас.
ВОДЕЩ: Да преминем към първи кръг.
ШАПКА НА 1 КРЪГ (музика пак Pink Floyd)
ВОДЕЩ: В този кръг всеки отговаря на колкото се може повече въпроси от своята област в рамките на 1 минута, всеки верен отговор носи 1 точка, ако състезателят отговори на всички въпроси, неговият резултат се удвоява.
Въпроси към Трендафил Кармфилов. Готов ли сте?
ТЕНДАФИЛ: Да
ВОДЕЩ: Кой е изобретателят на парната машина?
ТРЕНДАФИЛ: Уат
ВОДЕЩ: Правилно! как е името на най- малкия син на Аристотел?
ТРЕНДАФИЛ: Хектагор.
ВОДЕЩ: Правилно! С кого се среща Абдул Азис в Казабланка?
ТРЕНДАФИЛ: С Жан дьо Плюгирек.
ВОДЕЩ: Правилно! Как е известен вождът „Голямата стъпка”?
ТРЕНДАФИЛ: Вождът дюстабанлия.
ВОДЕЩ: Правилно! За кого се жени най- големият син на най- малкият син на Лев Толстой?
ТРЕНДАФИЛ: Следващият
ВОДЕЩ: Кой през 1314 г. на площад „Св. Петър” в Рим произнася историческите думи: „Седемдесет и седем години търпяхме, още колко трябва да търпим това безхаберие?” (Времето за прочитане на този въпрос трае колкото три други, т.е. 3 т. по- малко).
ТРЕНДАФИЛ: Сидоний
ВОДЕЩ: Съжалявам, сгрешихте. Кой е президент на САЩ по време на Мексиканската война?
ТРЕНДАФИЛ: Полк
ВОДЕЩ: Правилно отговорихте и времето изтече.
РЪКОПЛЯСКАНИЯ
ВОДЕЩ: Сега нашите гости ще отговорят на въпросите, на които нашият състезател не успя. За кого се жени най- големият син на най- малкият син на Лев Толстой?
НЕКВА ТЕТКА: Оксана Свредлова.
ВОДЕЩ: Правилно! Кой през 1314 г. на площад „Св. Петър” в Рим произнася историческите думи: „Седемдесет и седем години търпяхме, още колко трябва да търпим това безхаберие?”
ПУБЛИКАТА ГАДАЕ
ВОДЕЩ: Не! Не! Не! Гадаете! Пиломей.
ВОДЕЩ: Въпроси към Нонка Дръгнева от област „Животни”. Готова ли сте?
НОНКА: Да! (нагласява диоптрите)
ВОДЕЩ: Кои животни се размножават безполово?
НОНКА: Пчелите
ВОДЕЩ: Правилно! Как е известно животното Stenella Dubia?
НОНКА: Жираф?
ВОДЕЩ: Съжалявам, сгрешихте! Колко трае бременността при торбестия вълк?
НОНКА: Следващия.
ВОДЕЩ: По колко индивида се срещат в един пасаж от летящи риби?
НОНКА: 200?
ВОДЕЩ: О-о-о-о! Грешите! (Вече му е ясно че може и без дълги въпроси). Къде на Екватора има пингвини?
НОНКА: На Галапагос.
ВОДЕЩ: Правилно! Колко са фасетите на окото на мравката?
НОНКА (мисли): Осем?
ВОДЕЩ: Не! И времето изтече!
ВЯЛИ РЪКОПЛЯСКАНИЯ (Публиката си шушне: „Слаба е! Не знае!”)
ВОДЕЩ: Сега нашите гости ще отговорят на въпросите, на които нашата състезателка не успя. Как е известно животното Stenella Dubia?
ПУБЛИКАТА: Делфин.
ВОДЕЩ: А-а-а-а! Колективен отговор! (Да им се неначудиш!) Делфин, разбира се! (От какво се разбира?- не е ясно!). Колко трае бременността при торбестия вълк?
ПУБЛИКАТА: Различни числа.
ВОДЕЩ: Да! Кой каза 16 месеца и половина? (един от вечно присъстващите старци вдига ръка).Точно така! По колко индивида се срещат в един пасаж от летящи риби?
ПУБЛИКАТА ГАДАЕ
ВОДЕЩ: Не! Не! Не! Гадаете! Слушайте! В един пасаж се наблюдават сто осемдесет и пет хи-ля-ди (натъртва, за да си придаде важност, нищо че чете) летящи риби. Последен въпрос! Колко са фасетите на окото на мравката?
НЕКВА ТЕТКА (заснета по- късно): 148.
ВОДЕЩ: Въпроси към Хараламби Стаменков от област „Чикибойски игри”. Готов ли сте?
ХАРАЛАМБИ: Да.
ВОДЕЩ: Кой е бил вицесветовен шампион в свободния стил през 41 г. в категория „тежка”?
ХАРАЛАМБИ (познава го лично – вж. глава V): Болшохуйдзе.
ВОДЕЩ: Правилно! С какъв резултат българинът Каракуров става „Тотален шампион”?
ХАРАЛАМБИ (винаги се е опитвал да постигне тези резултати): 3,48 м. дължина, 2, 13 м. височина общо 5,61 в двубоя.
ВОДЕЩ: Правилно! По какво се различава класическият от свободния стил?
ХАРАЛАМБИ: В класическия се ползва снимка, а в свободния – не!
ВОДЕЩ: Правилно! През Игрите в Торонто 37г. японският отбор за пръв път въвежда в свободния стил…?
ХАРАЛАМБИ: Меча – да пробиват дупки в земята.
ВОДЕЩ: Правилно! Унгарският отбор 57г. на Игрите в Хелзинки е отстранен от първото място заради ползването на…?
ХАРАЛАМБИ: Ръкавици.
ВОДЕЩ: Правилно! Каква е тайната на успеха според трикратния световен шампион при класиците Ван Коор?
ХАРАЛАМБИ: „На всяко състезание – нова снимка”
ВОДЕЩ: Правилно! Според какво участниците се разпределят в категории?
ХАРАЛАМБИ: Според дължината.
ВОДЕЩ: Правилно! Каква е странната техника на индийския шампион Курахуяпишкометт?
ХАРАЛАМБИ: Използва крака.
ВОДЕЩ: Правилно! Какво си подават от ръка на ръка участниците в щафетата?
ХАРАЛМБИ: Снимката.
ВОДЕЩ: Правилно! Кой отбор… времето изтече, но продължавам да чета… въвежда ползването на вибратори?
ХАРАЛАМБИ: Франция.
ВОДЕЩ: Правилно отговорихте и на този въпрос! И удвоихте резултата си!!!
– Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено…)
– Ама наистина не спя!!
– Не може да бъде ! ( И прави разрез…)
– А-а-а!! Боли!!!!
– Гледай ти!! Наистина не спи!!
– Нали това ви казвам!!
– Абе, я мълчете там в маската….с хлороформ. Между другото, сестра – сложете му още малко!
– Докторе, може ли още да го упояваме?
– Може!
– Упойка! А още??
– Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
– Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
– Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
– Докторе, как е там?
– Ей, болния, не пречете!!
– Е, то аз мога и да си тръгна!
– Няма нужда, останете. То нищо страшно няма – куршумът само ви е одраскал… Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
– Защо пък кретен???
– Ами… трябвало е да стреля по точно – малко по-нагоре и по-вляво.
– Ами… значи… лежа си аз – у една жена – и никого, освен нея , не закачам. И по едно време идва мъжа и…
– Значи мъжа е стрелял?!
– Не, не беше мъжа! Значи… скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
– И кварталното ченге стреля по вас?
– Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж… маниак… в сексуален смисъл.
– И маниакът ви улучи?!
– Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
– Е какво, рокерите ли стреляха?!
– Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам – никого не закачам. Влизам в търговския център. А там – пазач!!
– Стреля ли?!
– Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
– Те стреляха ли?!
– Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опряха пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и хайде… стреля по мен!
– Значи момичето ви рани?
– Неее, пистолетът беше газов – с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи – гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
Не съм много придирчива, защото съм много широко скроен човек.
Първо, да не е много космат. Не за друго, ама имам три котки и ще ми е трудно да обирам и неговите косми по мебелите.
Второ, да обича животните.
Аз тези котки ги гледам от години, не мога да ги пренебрегна сега. Те са си свикнали да спят при мен на леглото. Пък и диванът е разтегателен, много е удобен!
Трето, да няма майка по възможност. Аз личен опит нямам, ама какви ужаси съм чувала от приятелки и колежки!
Най-добре е изобщо да няма роднини, че съм вече на възраст, на която трудно се приспособявам към непознати.
Да има културни интереси. Поне да не заспива, като го заведа на опера или театър. Че голям срам брах с един, дето захърка на „Мадам Бътерфлай“, та заглуши оркестъра.
В никакъв случай да не пие и пуши!
Завесите в хола са кадифени, останали са от баба още. Не мога да ги пера час по час! Пък и как ще спестяваме?
Да живее при мен. Ама да има собствено жилище, та да го даваме под наем.
Да не яде много и да не яде месо. Че горките животинки са толкова стресирани, като ги колят, че ще се напълни с отрицателна енергия и нискочестотни вибрации. Та ще ми наруши цикълът на прераждане. Пък аз вече съм на най-високото енергийно ниво и аурата ми таман се е избистрила!
Да няма деца.
Стигат ми тези, дето ги търпя всеки ден в училище! Шумни, невъзпитани, ама с такива майки, дето не са чували нито за Мария Монтесори, нито за доктор Спок, какви да са?
Да може да се оправя с пералня, прахосмукачка и други кухненски уреди. Че аз искам да стана съпруга, не домашна прислужница!
Да е нежен, да ме изслушва с разбиране.
Ако може и някой курс по масаж да е минал, че да ми премахва болките в краката от цял ден стърчане пред дъската.
Да не гледа футбол. Ама не мога да я търпя тая ниско интелигентна игра! Комшията, като играе неговия отбор, вдига блока на главата си! Крещи като Тарзан посред джунглата и събира кварталните пияндета у тях!
Че и пиратки хвърлят, та ми докарват котенцата до шок и ужас.
Да работи задължително.
Няма аз да го издържам!
Обаче да ми отделя достатъчно време. Да ме води на спа и екскурзии.
Да обича шопинга.
Да не е ловец, нито пък рибар.
Да спортува, че много мразя издрусани мъже!
Да е креативен, интелигентен и верен!
И модерен. Две-три татуировки да има поне, ама да са с художествена стойност!
Да обича селската работа, че мама и тате остаряха, трябва някой да им помага с оранжериите!
И дърва да може да цепи.
Да обича музиката и да е пластичен.
Та да ходим заедно на бачата.
Засега е това.
Ама ако се сетя друго, пак ще пиша.
А, и да не е на повече от 30 години.
То аз съм по-голяма, ама сега така е модерно.
Пък и като ги гледам наборите-надебеляли, оплешивяли, посивяли. С една дума много дърти!
Оркестърът свири, та се къса, народът се забавлява. Върху една от масите стои малка мъжка маймунка и гледа отегчено. По едно време тя скача няколко пъти, приземява се на съседната маса и гордо натопява топките си в чашата с уиски на клиент на заведението, след което се скрива.
Силно озадачен и притеснен клиентът започва да разпитва бармана:
– Да ли знаш зашто… маймун лади свои муде у мое виски?
– Па не знам. Питай собственика. – отговорил барманът.
Отишъл клиента при собственика и го пита:
– Да ли знаш зашто овой маймун лади свои муде у мое виски?
– Па незнам. Питай оркестъра маймун е техен…
Накрая клиентът отива при певеца на оркестъра и попитал:
– Кажи друже, знаеш ли защо маймун лади свои муде у мое виски?
Училищният директор Началников седеше в кабинета си и размишляваше върху великия въпрос на съвременното образованието: „Защо не избрах да продавам гевреци на плажа?“
Точно в този момент вратата на дирекцията се отвори с трясък, сякаш училището бе атакувано от извънземни нашественици. Оказа се, че е само госпожа Петрова, майка на малкия Жорко от първи клас, който вчера отказал да пише домашни, защото „учителката му не била достатъчно вдъхновяваща“:
„Господин директор, възмутена съм! Вие трябва да уволнявате учители, които не мотивират децата! Жорко е чувствителна душа! Ако не бъде насърчаван, как ще стане космически инженер?“ – каканижеше госпожата, неработеща майка – красавица със съмнително риалити образование.
Началников въздъхна. Беше сигурен, че вчера Жорко е казал, че ще става YouTube влогър, но нямаше сили да възразява, а кимаше с глава и за 705 път уверяваше майката, че непременно ще вземе мерки.
„Разбира се, госпожо Петрова, ще направим всичко възможно…“ – започна той, но майката вече беше извадила списък с допълнителни искания, сред които бяха по-малко математика, повече почивки и задължителни уроци по „емоционална интелигентност“, прегръщане на дърветата в двора, хранене препоръчано от духовният и водач и хатха йога в междучасията .
Не бе изминала и минута след оттеглянето ѝ, когато в кабинета нахлу учителката по литература, госпожа Граматикова. Косата ѝ бе разрошена, в ръцете ѝ трепереше тетрадка, а долната и устна извършваше противоположни на горната движения.
„Господин директор! Петя от 8А ми написа в есе, че Ботев е бил инфлуенсър на своето време и маркетинг-мениджър на борбата за освобождение от Османското присъствие! Майка и оспорва оценката и ме убеждава, че трябва да отида на лекар , да се квалифицирам и да дишам по Норбеков, и може би тогава съм щяла да разбера съвременните деца. Не мога повече, ще напусна и ще отворя ферма за охлюви!“
Началников въздъхна дълбоко. Не му се спореше за Ботев. В последния тест по история бяха написали, че Левски е „национален герой-инфлуенсър“ и че Паисий сигурно би имал TikTok.
И тъкмо когато реши, че нищо не може да го изненада, в стаята влетя малкият Борислав, разплакан.
„Господин директор, госпожа Петрова ми писа двойка! А аз й обясних, че да уча математика е безсмислено, защото вече има калкулатори! И освен това майка ми веднага може да ми извади документ за дискалкулия, дисграфия и дислексия и ще видите зор с това какъв план за подкрепа трябва да ми направите“
Началников кимна замислено. Дълбоко в себе си се чудеше какви ли чудеса правят калкулаторите на плажа, където продавачите на гевреци живеят без тези главоболия.
Докато се опитваше да осмисли всичко, телефонът на бюрото иззвъня с отчаян тон. Секретарката, Мичето докладва:
„Господин директор, половината родители на петокласниците са пред училището и протестират, че децата мръзнат по физическо, не трябва да излизат навън и да дишат завишените прахови частици, а другата половина крещи, че искат повече движение за децата, да са навън и на въздух. Моля, елате, преди да започнат да се замерят със снежни топки!“
– Освен това се обадиха от МОН, от Регионалното управление, от Инспектората по чистотата, от ХЕИ, пожарната, министерството на земеделието, и Светия синод, че до 15 минути ще са в училище на проверка има ли радон на приземния етаж, отворени ли са навън летящите врати на етажите и гръмоотводите каква мощност на електрическия заряд могат да поемат – от къде да започнем, господин Началников? – почти разплакана питаше Мичето. Милата допреди 6 месеца започвайки работа в училище потриваше ръце как и тя се е уредила на тиха и спокойна работа с мноого ваканции и облаги.
Не беше всичко. Скоро се появи и родителският комитет на втори клас с петиция, че храната в стола не е достатъчно еко-био-веганска. Грамажът бил като за сиамски котки, а приборите не миришели на лимонов омекотител. Някой беше разпространил слух, че компотът съдържа захар, а не „естествени плодови захари, извлечени при пълнолуние“.
И накрая, кварталният активист Хлевоустий Шилеров разпалено обясняваше на площадката пред централния вход, че плочките на тротоара пред училището не са подменяни от тридесет години и това е „непосредствена отговорност на директора и е конкретно по негова вина и от безхаберие“. А булевардът пред училището, една от основните градски пътни артерии също не бил асфалтиран със средства на учебното заведение, което според активиста бе „недопустимо, животозастрашаващо и заслужавало веднага поне три телевизии, пет радиостанции и всички квартални журналистки да отразяват на всеки кръгъл час, заклеймявайки и анатемосвайки Началников“.
Началников се облегна назад, затвори очи и си представи не, не лято на Малдивите. а само една сергия с гевреци – топли и ароматни с полепнал сусам по тях. Без петиции, без искания. Само топъл, хрупкав геврек и морски бриз, и една изтегната на слънце, спяща котка.
Но нямаше време за мечти – отвън вече се надигаше поредната вълна. Беше ясно: поредният ден на образователния фронт тепърва започваше. Колко жалко, че цялата тази енергия не се насочваше там горе, където се пишеха законите и определяха правилата.
Но Началников бе уморен вече, да дойдат следващите ентусиасти – той искаше само да продава гевреци на плажа в закътано малко пристанище!
Ивендра
Викам на един: – Абе, селяндур, на бяло сако и бял панталон се слага черен колан, само ако знаеш карате! И тоя знаеше…
Във филхармонията отива млад поет-композитор.
– Написах една нова песен.
– Много добре, а как се казва?
– (смутено) „Ех, да ти еба майката“…
– Много добре. Само махнете това „Ех“, че дава чалга привкус.
Старият шахматист Пешо лежи гол, по корем под едно дърво и вика на жена си:
– Жено, женоооо, донеси линия и молив!
Донесла жена му линия и молив, а Пешо:
– А сега начертай 5 водоравни линии и над тях напиши: a b c d e.
Жената го направила.
– А сега начертай 5 отвесни линии и ги надпиши: 1 2 3 4 5.
Жена му и това направила и го попитала:
– И сега какво?
– Те сега, ме почеши на b – 3!
Едно време беше лесно. Поканиш я на среща, хапнете и пийнете, платиш 20 лв сметка, изпратиш я, натиснеш я, дърпа се, па ти пусне.
А сега… излезете, дадеш 50 лв за гориво, 100 лв. за цветя, 200 лв. за вечеря, изпратиш я, натиснеш я, дърпа се, па ти пусне, събудиш се в районното… на сутринта те разнесла из целия фейсбук…
Праща ти Жоро Игнатов от Съдебен спор.
Етапи на мъжкия корем:
1. Да му виждаш само главата.
2. Да не му виждаш и главата.
3. Да не виждаш нейната глава…
Отишъл вълка при лисицата. Нахакан такъв. Рекъл:
– Ти си готина, засичаме се по дискотеки, това-онова. Дай да се вземем, отиваме си двамата като двойка.
Взели се. На втория месец – ЩРАП! родили се две прасенца…
Вълкът я изгонил, рекъл:
– Махай са, че ма направи за смях!
Мечокът тогаз отишъл при нея рекъл:
– Виж сега… Аз може да съм по-грозен от вълка, ма та харесвам… Пък той нали та изгони…
Оженили се и на втория месец ЩРАП! – две прасенца…
И той я изгонил.
Отишъл заекът, един такъв свитичък…
– Е, па дай да пробваме да си свием гнездо…
Взели се и на втория месец ЩРАП! две прасенца…
Дори и заекът смотан я изгонил.
Един ден прасенцата питат майка си:
– А, мамо, мамо… Как така единият баща вълк, другият – мечок, третият – заек, а ние всичките – прасенца?
Заинтригува ме сюжетът – учителка по математика и ученик. Филмът започна с конфликт! Учителката се караше на ученика, че не може да се научи да решава уравнения…
Замислих се… За какви уравнения иде реч? В училище се изучават линейни и квадратни уравнения, но за такива актьорът беше прекалено възрастен. Може би той не може да решава кубични уравнения? Или произволни уравнения от трета и четвърта степен, които се решават по формулата на Кардано? Не знаех отговора. А може би иде реч за решаването на радикали в уравнения от произволна степен по пътя на построението от групата на Галуа? Но това ми изглеждаше прекалено прекрасно, за да е истина. Преди всичко, предположих най-вероятния изход, уравнение с параметри от встъпителния курс по математика в някой забутан ВУЗ. Но действието продължаваше…
На дъската актрисата написа няколко линейни уравнения. Да, линейни! Уравнения от първа степен, които се решават в пети или шести клас. Обзе ме отвращение от фалша на случващото се.
Дълбоко разочарован изключих филма.
В следващия епизод трима негри и учителката се мъчат да решат троен интеграл по затворен контур…
„Училищният директор Началников седеше в кабинета си и размишляваше върху великия въпрос на съвременното образованието: „Защо не избрах да продавам гевреци на плажа?“
Точно в този момент вратата на дирекцията се отвори с трясък, сякаш училището бе атакувано от извънземни нашественици. Оказа се, че е само госпожа Петрова, майка на малкия Жорко от първи клас, който вчера отказал да пише домашни, защото „учителката му не била достатъчно вдъхновяваща“:
„Господин директор, възмутена съм! Вие трябва да уволнявате учители, които не мотивират децата! Жорко е чувствителна душа! Ако не бъде насърчаван, как ще стане космически инженер?“ -каканижеше госпожата, неработеща майка-красавица със съмнително риалити образование.
Началников въздъхна. Беше сигурен, че вчера Жорко е казал, че ще става YouTube влогър, но нямаше сили да възразява, а кимаше с глава и за 705 път уверяваше майката, че непременно ще вземе мерки.
„Разбира се, госпожо Петрова, ще направим всичко възможно…“ – започна той, но майката вече беше извадила списък с допълнителни искания, сред които бяха по-малко математика, повече почивки и задължителни уроци по „емоционална интелигентност“, прегръщане на дърветата в двора, хранене препоръчано от духовният и водач и хатха йога в междучасията .
Не бе изминала и минута след оттеглянето ѝ, когато в кабинета нахлу учителката по литература, госпожа Граматикова. Косата ѝ бе разрошена, в ръцете ѝ трепереше тетрадка, а долната и устна извършваше противоположни на горната движения.
„Господин директор! Петя от 8А ми написа в есе, че Ботев е бил инфлуенсър на своето време и маркетинг-мениджър на борбата за освобождение от Османското присъствие! Майка и оспорва оценката и ме убеждава, че трябва да отида на лекар , да се квалифицирам и да дишам по Норбеков, и може би тогава съм щяла да разбера съвременните деца. Не мога повече, ще напусна и ще отворя ферма за охлюви!“
Началников въздъхна дълбоко. Не му се спореше за Ботев. В последния тест по история бяха написали, че Левски е „национален герой-инфлуенсър“ и че Паисий сигурно би имал TikTok.
И тъкмо когато реши, че нищо не може да го изненада, в стаята влетя малкият Борислав, разплакан.
„Господин директор, госпожа Петрова ми писа двойка! А аз й обясних, че да уча математика е безсмислено, защото вече има калкулатори! И освен това майка ми веднага може да ми извади документ за дискалкулия, дисграфия и дислексия и ще видите зор с това какъв план за подкрепа трябва да ми направите“
Началников кимна замислено. Дълбоко в себе си се чудеше какви ли чудеса правят калкулаторите на плажа, където продавачите на гевреци живеят без тези главоболия.
Докато се опитваше да осмисли всичко, телефонът на бюрото иззвъня с отчаян тон. Секретарката, Мичето докладва:
„Господин директор, половината родители на петокласниците са пред училището и протестират, че децата мръзнат по физическо, не трябва да излизат навън и да дишат завишените прахови частици, а другата половина крещи, че искат повече движение за децата, да са навън и на въздух. Моля, елате, преди да започнат да се замерят със снежни топки!“
– Освен това се обадиха от МОН, от Регионалното управление, от Инспектората по чистотата, от хеи, пожарната, министерството на земеделието, и Светия синод, че до 15 минути ще са в училище на проверка има ли радон на приземния етаж, отворени ли са навън летящите врати на етажите и гръмоотводите каква мощност на електрическия заряд могат да поемат -от къде да започнем, господин Началников, почти разплакана питаше Мичето. Милата допреди 6 месеца започвайки работа в училище потриваше ръце как и тя се е уредила на тиха и спокойна работа с мноого вакнции и облаги.
Не беше всичко. Скоро се появи и родителският комитет на втори клас с петиция, че храната в стола не е достатъчно еко-био-веганска. Грамажът бил като за сиамски котки, а приборите не миришели на лимонов омекотител. Някой беше разпространил слух, че компотът съдържа захар, а не „естествени плодови захари, извлечени при пълнолуние“.
И накрая, кварталният активист Хлевоустий Шилеров разпалено обясняваше на площадката пред централния вход, че плочките на тротоара пред училището не са подменяни от тридесет години и това е „непосредствена отговорност на директора и е конкретно по негова вина и от безхаберие“. А булевардът пред училището, една от основните градски пътни артерии също не бил асфалтиран със средства на учебното заведение, което според активиста бе „недопустимо, животозастрашаващо и заслужавало веднага поне три телевизии, пет радиостанции и всички квартални журналистки да отразяват на всеки кръгъл час, заклеймявайки и анатемосвайки Началников“.
Началников се облегна назад, затвори очи и си представи не, не лято на Малдивите. а само една сергия с гевреци – топли и ароматни с полепнал сусам по тях. Без петиции, без искания. Само топъл, хрупкав геврек и морски бриз, и една изтегната на слънце, спяща котка.
Но нямаше време за мечти – отвън вече се надигаше поредната вълна. Беше ясно: поредният ден на образователния фронт тепърва започваше. Колко жалко, че цялата тази енергия не се насочваше там горе, където се пишеха законите и определяха правилата.
Но Началников бе уморен вече, да дойдат следващите ентусиасти – той искаше само да продава гевреци на плажа в закътано малко пристанище!“
Един професор по математически анализ се прибрал и си видял сметката за тока.
Извикал от болка.
– Боже, това е една трета от месечната ми заплата! – възкликнал на глас той.
Разгледал веднага обявите търсейки си нова работа и случайно привлечен от заплатата попаднал на обявата за търсене на ватмани в София.
На другият ден право в офиса.
– Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. Наистина е къде, къде по-добре да си ватман и ще ‘зимаш много повече. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от ватманите и шофьорите на автобуси, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. „Е“, помислил си той, „това не е толкова фатално. Все ще мога да я изведа “. Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята… но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите шофьори и ватмани и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
Техните изтеглят 10 бона на бърз кредит, дадат половината за рокля и грим, а другата половина за разходите в кръчмата. Увъртят се в борчове за 4 години напреде, кажат си „Епа те гостите все че донесат нещо, от тех че избиеме“ – гледат пресметливо-инвеститорски. Наш’та не спира да се хвали, обсъжда съученичките й с по-скромни рокли, не можела да разбере как имало момичета с рокли за по 200-300 лева. Балът бил веднъж в живота, било най-важното събитие, не било за бедни. Едвам изкласила до 12 клас, на матурата се скине да преписва, баща й покани 40 човека на бала, момичето му щело да записва виШо образование. Иде нашта на изпращането в дискотеката, надере се като Миле Китич на абитуриентския му бал, направи „Капричоза“ на двама съученици в тоалетната, на другия ден на бала не яде от агнешкото – миришело й… Роднините й искат да се снимат с нея за спомен, она ги гледа важно, ходи тежко, били селяни, било я срам, дърпали я назад. Качи се в 10 годишния Мечок на шефа на баща й, на светофара гледа нормалните хора, като че ли баща й е капарирал новата „S“ класа от шоу рума в Щутгарт. След малко до тях спрат две съученички с Панамера и Макларън, наш’та цъка с език, били ку*ви, не разбирала каква била цялата тази показност покрай баловете… Качи се на Мечока, почне да върти гюбеци, щрака с пръсти, почне да пръска с шампанско „Искра“, гледа тарикатски, все едно пръска с „Вьов Клико“ жълт етикет.
Влезнат у ресторанта, с целия клас 5 години едва се изтраят, даже и на класната правила интриги с другите учители, пуснат „един неразделен клас“, запрегръща ги всички, ревне с пълно гърло. Родителите й останат да доизпратят гостите, они надиплят още 2 бона сметка, прилошее им. Бащата прегърне жената, вика: „Малкото ни момиче вече е голяма жена, всичко си струва, щом се забавлява. Какво ли прави в момента“ – ревне от гордост. Она в тоя момент изшмъркала повече материал от SNOOP DOGG на участие в Сливен, запотила се като Веселин Маринов след третия антракт, грима й за 300 лева се размил, у лицето заприличала на Краля на нощта от „Игра на тронове“. Трима съученици я напълнят като еклер от Ситняково…
Тръгнала без една стотинка, цяла вечер отваря едно по едно от пликчетата с парите от роднините, профука всичко за пиене и бело, сутринта нЕма два лева за такси, изчака да стане 5:30 – тръгне си с градския транспорт…
– Господине, извиках ви да настроите пианото, а не да чукате дъщеря ми! – Ама, тя също беше доста разстроена…
Животът е сложен! Обаче кой го сложи, къде го сложи, на кого го сложи, не е ясно…
Въпрос:
– Какво трябва да се прави, ако сънуваш на чужд език?
.jpg)
