Харесал си Ванката селската хубавица Мими и почнал да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир.
– Миме, ще ми дадеш ли?
– Е не още, не те познавам добре.
– Хубаво, щом е така ще си ходиш пеш.
– Еми ще си ходя пеш.
На другия ден минал, взел я и я закарал на 10 км на разходка в планината.
– Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш?
– Ми няма, ако трябва ще си ходя пеш!
На третия ден вече го измислил, взел я и я закарал на 80 км от града.
– Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, щото иначе нали знаеш – ще се прибираш пеша.
– Ми няма да ти пусна, Иване!
– Хубаво, ще се прибираш пеша.
И тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад, Ванката обърнал и се върнал при нея.
– Какво, размисли ли?
– Ми не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш.
– Защо?
– Няма да съм се прибрала…