В близкото ни бъдеще. Студентски разговор:
– Ноу си яка. Дан си от мъникенския фъкултет?
– Хи-хи… Кандидатствах, ама не ме приеха. Затуй записах чорналистическия, че там е без изпит.
– Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей таквиз глупости.
– Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
– И кво пишете?
– Кво си видял, кво мислиш…
– И кво мислиш?
– Ми не знам. Това ще го учим догодина. Ми ти?
– Аз уча йоризъм.
– Това какво е?
– Кат научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да правят другите.
– Аууу… Чук?
– Мхм! Като за пържоли, ама друг.
– Това много интересно, бе!
– Ми не. Тъпо е, ама се влиза без изпит. Кесиш и накрая ставаш йорис. После ставаш политик, ако те приемат в някоя партия.
– Начиии, професия с бъдеще!
– Мхм.
– И кво правите йористите, докато станете политици?
– Учим закони, членове, конституции. Да бъдем чесни.
– Ма това учи ли се? Не ти ли идва от само себе си?
– Учи се, ама е много тъпо. Добре, че професора е идиот. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И трябва да знаеш що си виновен. Кое колко струва – такива неща.
– Значи нещо като търговец?
– Да.
– Яко.
– Мхм.
– Пък ако мен не ме приемат и догодина в мъникенския, смятам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че догодина и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен много ми стои да съм в бяло. Все едно съм булка, ама постоянно. Представяш ли си?
– Аре стига сме говорили за наука. Знам едно заведение в ректората. Да ходим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция…
– Ноу си яка. Дан си от мъникенския фъкултет?
– Хи-хи… Кандидатствах, ама не ме приеха. Затуй записах чорналистическия, че там е без изпит.
– Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей таквиз глупости.
– Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
– И кво пишете?
– Кво си видял, кво мислиш…
– И кво мислиш?
– Ми не знам. Това ще го учим догодина. Ми ти?
– Аз уча йоризъм.
– Това какво е?
– Кат научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да правят другите.
– Аууу… Чук?
– Мхм! Като за пържоли, ама друг.
– Това много интересно, бе!
– Ми не. Тъпо е, ама се влиза без изпит. Кесиш и накрая ставаш йорис. После ставаш политик, ако те приемат в някоя партия.
– Начиии, професия с бъдеще!
– Мхм.
– И кво правите йористите, докато станете политици?
– Учим закони, членове, конституции. Да бъдем чесни.
– Ма това учи ли се? Не ти ли идва от само себе си?
– Учи се, ама е много тъпо. Добре, че професора е идиот. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И трябва да знаеш що си виновен. Кое колко струва – такива неща.
– Значи нещо като търговец?
– Да.
– Яко.
– Мхм.
– Пък ако мен не ме приемат и догодина в мъникенския, смятам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че догодина и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен много ми стои да съм в бяло. Все едно съм булка, ама постоянно. Представяш ли си?
– Аре стига сме говорили за наука. Знам едно заведение в ректората. Да ходим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция…