Варна!
Всеки човек в България има две версии. Нормалната си версия и варненската си версия. Когато не си от Варна и отидеш НА Варна в теб се отключват таланти, сертификати, магистратури и всякакви суперсили, които правят не само преживяването ти по-цветно и динамично, а и теб самия по-харизматичен, свободен и усмихнат човек. Няма друг град в България, който да променя хората така, както Варна ги прави на черен хайвер. Във Варна всичко е лято и всичко се върти около морето. Във Варна по залез слънце морето и небето стават едно и хоризонтът изчезва и всичко е един цвят и ако си на 4-я си коктейл по това време виждаш как би изглеждала гледката от „ресторант на края на вселената“ и си викаш „баси филтъра чуек.“ И няма значение, че една тръба излива фекалии в морето, защото във Варна това е на пари, ма оу!
В София ходите на училище с метрото, във Варна ходихме на училище с бански отдолу.
Където и да си, винаги си до плажа и разликата с останалите морски градове е, че като излезеш от Морската градина не влизаш в Ихтиман, а в Европа. Варна е красива. Красива е денем и нощем. Особено нощяска.
Само във Варна няма значение дали си данъчен или си айти. Всички имат еднакви потни петна под мишниците от много танци в произволен плажен бар. Вечер на морето ти е като карнавала в Бразилия от Али Експрес, но това е най-доброто за теб, защото и ти си европеец от Али Експрес. С Варна си пасвате перфектно. Твоята варненска версия е по-доброто ти „аз“. Във Варна си Жизел, Мик Джагър и малко Ахмед Доган. Ти си Джейсан Стейтан на крайбрежната, Николета Лозанова на Морска Гара и може би малко Иван Гешев в таксито. Само във Варна когато с едно затворено око успееш да набереш Триумф такси в 6 сутринта- чакаш да ти вдигнат на музичка на Лени факин Кравиц. И докато стоиш и се надяваш да не паднеш по очи пред хотел Модус, преди да ти вдигне диспечерката, Варна ти пее на ухо с гласа на Лени „ай белонг ту ююююю. Енд юююю? Ю билонг то мииии тууууу“. И викаш „така е, не знам защо въобще си тръгвам от тука“. И от другата страна на слушалката се чува „А ши ми кажити ли от къдйе си тръгвати, за да пратим кола?“
Варна е Кан на Черно Море и Версай на Балканите. Има Версачета навсякъде, просто за да не забравяш къде си попаднал. Има злато, има мрамор на най-неочаквани места. По баровете се търкалят кори от портокали, а в баровете върви музика, която нямаше да откриеш, ако не беше във Варна.
Ти си Варна. Малко мокро, много влажно, винаги топло, по принцип логично всички да са голи. И винаги вечер всичко изглежда така, сякаш ей сега всички ще са чисто голи.
Варна е секс. Каквото се случи във Варна, остава в телефона ти и понякога се връщаш към спомените и се пипаш тайно. Само във Варна могат да ти обяснят в 5 сутринта, че в България има лимит от 6 брака. Това знаешe ли го? Няма как да го знаеш ако не си живял достатъчно във Варна. Всички във Варна се прегръщат. И всички ти говорят на „ти“. Сервитьори, магазинерки, шофьори на таксита. И само във Варна нямаш проблем с това. И много се чудех защо нямам проблем само в този град да ми говорят на „отвори си хладилника, там си зими сода“ и се сетих. Варненската ти версия знае, че тези хора знаят всички вие, гостите на Варна в какво ще се превърнете след точно 3 часа и айде няма нужда това не е литературен клуб Пирото.
Езикът. Езикът във Варна включва мозъка ти на друга вълна, вдигат се лакти при наздраве, опъват се лицата в усмивки и въобще където и когато да чуеш варненски, винаги твоята варненска версия трепва и започва да брои платени отпуски и овърдрафти само и само да стигнеш там и да се редиш 40 минути за мохито на Кубо. Може дори да са пидисе. Само във Варна можеш да се опитваш да обясниш на много силна музика на Виктор Чучков какво е BDSM и ти му крещиш в ухото и той ти вика „какво е това“ и ти крещиш в ухото и си викаш „боже сега ще му разкрия една цяла вселена“ и после се оказва, че той знае какво е това, просто с варненския си диалект не можеш един BDSM да произнесеш като хората.
Вие срещали ли сте смотан човек от Варна? А виждали ли сте някой да реагира семпло на репликата „тази компания жени с шотове и моторна резачка е от Варна“
Само във Варна можеш да излезеш на бар и да се събудиш на фара на Шабла с татуйровка перо като айде да не се тагваме. И само във Варна, докато ти разказват тази история през силната музика и ти повтаряш „перо?“ ама на варненски „пиро?“ и отнякъде някой те чува и почва да крещи „Няма мое, няма твое, всичко е Бирое“ и една жена се обръща и вика „А! аз съм от Стара Загора ама казвам, че съм от Варна“ и всички имате Джон Траволта момент, защото само във Варна може така красиво да сте загубени в превода. И в транзацкията. И във времево-пространствения контимуум и като се почне Петък, петък, петък, събота, събота, неделя, неделя, сряда, петък, опа днес е национален празник и така ти минава отпуската.
Жените. Всички жени във Варна са шибани гангстери. Чували ли сте жина от Варна да нарежда? Гангстери, с осанка на Нефертити. Те идват. Влизат с 30 мъже и поръчват 700 шота.
И си ги плащат. И ти стоиш и гледаш и викаш „мале, ше доведа жената догодина“ Или като айде да не се тагваме си тръгваш от Варна с татуйровка „Битоля 36“, защото една варненка живее на тоя адрес.
Варна е безсмъртна. И хората в нея са вечни. Всичко всяко лято в следващите 400 години ще те чака да те полее с джин от високо. И тоя Серджо и той с ризката и шотовете и Венчето и Иван Джуджето и целия цветен квартал, дето винаги се появяват от рожден ден, кръщене или сватба и може досега да е било вторник, но тея конкретни персони идват и превъртате електромера на петък вечер. И пак все едно сме на Комикс и тоя град никога никога няма да умре. И няма Пловдив, няма Лозенец. Във Варна винаги си топат и хитат и всичко навсякъде е дансинг и тоя град ще преживее и ковид и биткойн и марешки и един ден ще ни шибне астероид и Маями ще е под вода и Париж ще е в пластмаса, а във Варна Снежка ще ти бърка леден джин тоник с лунен джин в Ментол и никой никъде няма да мърда в следващите 8 дни. Защото Варна е вечна.
Всички са по-яки във Варна!