– Ало! Банката ли е?
– Да! Казвам се Ана, с какво мога да Ви помогна?
– Вашият кожух го изядоха молците! Аз повече няма да плащам кредита!
След три месеца…
– Станете! Съдът влиза!
– Ваша чест! През есента на миналата година взех на кредит за 5 години кожух от норки, носих го през целия сезон, всичко беше отлично. През лятото, обаче, кожуха го изядоха молците! Поради тази причина спрях да плащам кредита и поради това искам от банката компенсация за нанесените материални и морални щети, както и съдебните разноски.
– Защо Вие решихте, че банката носи отговорност в случай на изяждане на кожуха от молци?
– Ето, тук, в договора за кредита, пише, че до пълното му погасяване, кожухът се явява собственост на банката. Банката не е съхранявала своето имущество в нужния вид, защо аз трябва да продължавам да плащам за него?
– Извинете, Ваша чест, банката възразява! В договора е записано, че Вие можете да ползвате кожуха! В какво се състои вината на банката?
– Ваша чест! По въпроса за използването на кожуха, аз претенции към банката нямам. Цял сезон го ползвах и всичко беше добре. Кажете, кой използва кожух през лятото?
– След като Вие сте използвали кожуха през зимата, значи Вие е трябвало да го съхраните през лятото!
– Покажете ми, моля, в коя точка на договора е записано това! Или може би с Вас имаме отделен договор за отговорно пазене?
– Но използването на кожуха предполага и неговото съхраняване между сезоните и обработка против молци.
– Ваша чест! В края на сезона, когато дойде време да се прибират за съхранение зимните вещи, аз позвъних в банката, за да се консултирам по въпроса с опазването на тяхното имущество. Аз дори имам запис на този разговор:
„- Здравейте, банката ли е?
– Да! Казвам се Светлана, с какво мога да Ви помогна?
– Купих кожух от норки с кредит чрез Вашата банка. Проверете моля, имам ли задължения! Номерът на договора е 3775, наклонена черта, 18, три нули, 24185.
– Минутка… Олга Павловна?
– Да, аз съм.
– Към днешния ден нямате задължения, вноските постъпват навреме. С какво още мога да Ви бъда полезна?
– Подскажете ми, моля, как трябва да съхранявам този кожух през лятото!
– Извинете? Аз не знам. Окачете го някъде.
– Може ли да го оставя в гардероба, в коридора, или има някакви допълнителни изисквания по съхранението?
– Никакви изисквания няма. Оставете го там, ако така Ви е удобно! Нещо друго?
– Не, благодаря!“
– Ваша чест! Банката протестира! Клиентката е задала на оператора въпрос, по който тя не е била компетентна.
– Ваша чест! Ако операторът не е била компетентна по този въпрос, защо тя не ме прехвърли към компетентен служител на банката, отговарящ за междусезонното съхранение на кожуси?
– Банката не разполага с такъв отдел!
– Много интересно! Кожуси имате, а отдел по съхранението им нямате?!
– Протестът се отклонява!
– А как, във Вашите представи, ние трябва да обезпечим съхранението на кожуси?
– Защо питате мен за това? Кожухът е ваш и Вие трябва да помислите как да се съхрани така, че да мога да продължавам да го ползвам! Вие не сте се погрижили за опазването на своето имущество, а сега се опитвате да изкарате мен виновна! Няма да стане! За изяден от молците кожух аз няма да плащам!
Съдът се оттегля на съвещание.
– Станете! Съдът влиза!
– Искът на гражданката А. се удовлетворява в пълен обем!