Седял някакъв при приятеля си стоматолог и си говорeл с него. По едно време жената на стоматолога се обадила и той, след като затворил се обърнал към приятеля си:
– Трябва да изляза за малко, но чакам да ми докарат едно оборудване, би ли останал за малко, да не би да дойде?
Тъкмо излязъл зъболекарят и в кабинета нахлула възрастна засукана жена със силно подута буза и от вратата на един дъх изревала:
– Докторе, вади зъба бързо, взела съм упойка, ето ти 500 лева, само го вади веднага!
Нашия понечил да каже, че не е зъболекар, но бързите 500 лева надделяли над благоразумието и той грабнал клещите. Жената седнала, отворила уста и пича с замах и затворени очи дръпнал зъба, при което жената изревала и избягала от кабинета. Докато се опомни какво е станало, пред кабинета спрял черен хамър, от който слязъл огромен мъжага, по ниското чело и дебелия врат на когото се познавало, че принадлежи към оная част от обществото именувана от всички „мутри“. В мозъка на мъжа сякаш светнал надпис – „Неприятности“. Нахълтал мутрата в кабинета и от вратата изръмжал:
– Ти ли вади зъб на една жена сега?
Мъжът загубил говор и картина и само олигофренски измучал:
– Н-н-н-нъ-н…
Горилата го тупнала по гърба, при което земното притегляне сякаш се учетворило и му тупнал пачка евро в ръката, след което се почесал и свалил часовника си (златен Ролекс) и хващайки ръката му, го закопчал на китката. Виждайки, че ония го гледа ошашавен, му казал:
– Прав си! Малко е!
Свалил четирите си златни ланци (малко по тънки от бебешка ръка) и му ги надянал с замах на врата, при което мъжът се привел от тежестта им и очите му станали, като циците на поп-фолк певица.
– З-з-з-защо??? – промълвил нашия герой.
– Как защо, бе? От днес си ми брат, даже по-близък си ми. Откъснал си езика на тъщата, бе…