Влиза „госпожата“ в първи клас и казва:
– Ученици, седнете си по местата, защото ще правим тестове за ковид.
– Отворете кутийките.
– Госпожо, моята не се отваря.
– Сега ще дойда да ти я отворя Иванчо.
– Госпожо, като отворих кутийката тя се скъса.
– Нищо Марийке.
– Отворихте ли вече всички кутийки? Сега вземете бялото пликче и махнете найлончето.
– Кое пликче госпожо? Какво е найлонче?
– Не това, другото Петре. (тука вече госпожата заприличва на стюардеса обясняваща как се закопчава и откопчава колан)
– Госпожо, не мога да скъсам найлончето.
– Сега ще ти помогна Иванке. Тодоре, не го късай със зъбите. Петре, казах найлончето да махнете, ти си скъсал и пликчето.
– Сега деца искам да се изплюете в пликчетата.
– Госпожо, мама ми е казала да не плюя.
– Марийке, ние ще плюем в пликче, а не на улицата, така че може.
– Госпожо, Петър ме наплю.
– Петре, вземи си теста и ела при мен. Ще стоиш на моето бюро.
– Госпожо, пишка ми се, може ли да отида до тоалетната?
– Госпожо, колко да плюем?
– Тодоре, плюй в твоето пликче, не в това на Надежда.
– Сега деца ще мина да направим теста. (започва от добрия ученик на първия чин до прозореца в ляво)
– Стояне, ами ти нищо не си изплюл, Я плюй пак. (междувременно госпожата въоръжена с ножичка реже опаковката на тестовата касета)
– Добре Стояне, стига толкова, сега вземам с пипетката и капвам две капки. Ама седнете си по местата ще мина през всички, няма нужда да ми висите на главата докато правя теста на Стоян. Всички по местата.
– Иванчо, какво си направил, оставил си пликчето и слюнката се е разсипала по чина, чакай да взема една салфетка да пребърша, а ти плюй пак, че нищо не е останало.
(след 5-10 минути)
– Госпожо, госпожо, появи се една чертичка.
– Стояне, върни се на мястото си, ще мина след малко да погледна.
– Вие защо сте се скупчили тука?
– Госпожо, гледаме кой колко чертички има.
– Веднага по местата. Този тест дето остана на кого е? Стойте си по местата и всеки да си помни кой тест е неговия.
– Госпожо, може ли да отида до тоалетната?
– Като ти направя теста тогава.
– Стояне, дай да видим твоя тест как е, че минаха 15 минути. Добре, не си заразен.
– Госпожо, госпожо, а аз заразена ли съм.
– Марийке, твоя го напрвихме току що, трябва да изчакаме 15 минути. Виждаш ли тази стрелка на часовника, като стигне тука тогава ще го гледаме.
– Теодоре, не замервай съучениците си с теста, остави го на чина. След малко ще мина да го видя.
След известно време, госпожата въздъхва капнала от умора с облекчение:
– Добре, всички сте здрави, можем да започваме часа.
В същото време децата пращящи от енергия:
– Госпожо, госпожо, кога ще правим пак тестове?
Ст. Петров