В болницата на съседни легла в ортопедията се запознават двама пациенти. От дума на дума и единият пита:
– А ти как попадна тук?
– Ами реших да стана ловец. И като питах какво се прави ми казаха да взема една пушка да чакам пред някоя дупка и каквото излезе да стрелям. Стори ми се лесно и реших да пробвам. Застанах пред една малка дупка. Чаках, чаках, изскочи заек – гръмнах го. Застанах пред една по-голяма. Чаках, чаках, изскочи лисица, гръмнах я. Това реших да застана пред една голяма дупка. Чаках, чаках, изскочи влака – и ето ме тук. Ами при теб какво стана?
– Аз реших да стана рибар. Попитах как се прави и ми казаха – „купуваш въдица и червеи и почваш да ловиш“. „А червеи откъде?“ попитах аз. „Вземаш една батерия, забиваш двата края в земята и червеите излизат. Реших да пробвам – взех батерия, забих двата края – излязоха едни червейчета, налових си риба. Ама си рекох – с малко ток, малки червеи и съответно малки рибки. Взех един акумулатор, забих кабелите – наизлязоха едни едри тлъсти червеи, налових едри муцуни. И тогава реших да пробвам с кабелите от електропровода.
– И какво, токът ли те удари?
– Не той, изскочиха миньорите с кирките…