Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава „Лада“ в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят – изпратили го в Япония, да продава компютри – позабавил се месец – два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година… няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
– Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
– Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони – лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
– Добре, ясно! Обаче в Африка – палта?! И защо се забави толкова?
– Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори… после – вече знаете…