Уотсън много се притесняваше за здравето на Холмс, който постоянно пушеше и в стаята не се виждаше от дим. Една сутрин докторът стоеше с омразната лула в ръка, когато изведнъж го озари вдъхновение. Без да се колебае си я пъхна цялата отзад.
– Ето това ще помогне! – казваше си Уотсън. – Миризмата и вкуса няма как да не го откажат!
…
Холмс не се отказа от вредния си навик, а докторът вече не можеше без сутрешната си лула…