Ден първи:
Качих се в една китайска раница
и преминах българската граница!
Ден втори:
Ха!? Българинът ръцете не мие,
дезинфектанта директно го пие!
Трети ден:
Дълбоко в бронхите се скрих,
но с гроздова ракия се пропих.
Четвърти ден:
В гърдите съм, но как да пиша,
тук от фини частици се не диша!
Пети ден:
В белия дроб – катран и дим,
но българинът е.. непобедим!
Шести ден:
Реших към червата да свия…
Но, о, Боже, и тук има ракия!
Седми ден:
Този човек няма ли да се лекува,
или само на майка ще ме псува!?
Осми ден:
Мислех, че българинът е лесен,
докато не се наяде с…чесън!
Девети ден:
Отстъпвам крачка по крачка,
ще емигрирам с някоя храчка.
Десети ден:
Тук няма да стъпя пак,
вдигам белия флаг!
Народ с ракия въоръжен,
не може да бъде унищожен!
Това е от мен, край,
отивам си в Китай!