Три деня простите хора как магазините бранят.
Градските кафета трепетно затварят след на Бойко ревът.
Паники ужасни! За пореден път гъсти орди лазят към местната Била
и пенсионери кашлят, със секрет я заливат.
Овце след овце! Глупак след глупак!
Охраната безумна сочи табелата пак
и вика: “Стойте! По 20 се влиза!”
И тълпата се стряска – ще свърши ориза!
“Давайте навътре!” чу се от вратата,
без да чакат миг се втурнаха стадата.
И с нов дъжд кошници, чанти и колички
готови да се бият, ще се запасяват всички.
Бутат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред.
И белия си дроб на вирус да изложи,
но още едни макарони в торбата да сложи.
Ченетата тракат. Касиерки реват,
“Взимайте по-малко, стоката е кът!”
Не сещат ни жега, ни жажда, ни страх –
трябва да вземат консервите с грах.
“Не ни плаши вирус!” – в очите се чете.
“Ако останем без хартия – да мрем по-добре!”
Няма ни гелове, ни една маска.
На опашката се киха и всеки се стряска.
Служителка иде, ще нарежда стока
и всички се втурват в тази посока.
“Грабвайте хартия!” – някой се изкряска
и стада безумни хвръкнаха завчаска.
Касиерки тръпнат, друг път не видели
без промоция тъй да пазаруват пенсионери.
Йоще миг ще опразнят и тоз магазин,
после трябва да запасяват с бензин.
…………………
И днес йощ по новините за вирус говорят,
всички се панират, но какво да сторят?
Как се бори пандемия заразна
със стомаси пълни, ала глава тъй празна..?