– Целуни ме!
– Как ще те целуна?! Аз съм омъжена жена! Дори това, че правим секс не е много редно…

Фитнес инструктор:
– Браво момичета днес изгорихте калории, колкото за 5 яки секса!
Най-пълничката изсумтяла:
– Вместо да ни мъчите така, що не ни ебете?
Забива мъжът гвоздей в стената, закача огледалото и го пробва дали е стабилно. Жена му стои до него и го пита:
– Е, защо само един гвоздей?
– Един е достатъчен.
– Ама производителят е направил две дупки, трябва и двете да се ползват.
– Хайде да ми го кажеш това пак като си легнем…
Задават въпрос:
– Как се казва солариум на пернишки?
– Кучкопек.
Ако чистачките говореха като политици:
– Кога ще измиеш стълбището?
– Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията. Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично. Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето – това е един много ценен ресурс. Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи – това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища. Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!

Репортнах концерт на Веселин Маринов за сексуално съдържание. Сега служител на YouTube трябва да изгледа внимателно всичките 92 минути…

Първан, склададжията в магазина за гуми, бавно поливаше склада с бензин и си мърмореше:
– Сега ще видите вие ЧЕРЕН петък!

Св. Илон в България

След няколко дни на запой в Трансилвания Илон Мъск е набрал смелост и си е рекъл, догодина напролет ще минем Дунава, приятели, да разгледаме какво има отвъд хоризонта на царевиците.
Той подчерта намеренията си скромно, в две изречения, но това събитие вече събуди като спящ вулкан националното ни самочувствие, че сме в плановете и мислите на най-богатия човек на планетата.
Северозападът кипи в очакване.
Вчера на делничния пазар във Вършец хората измежду стотиците зелки сорт „Кьосе“ си шушукаха „Илон ке дое“. Кой? Илън! Илин? Не, Илон! Бега бе, да не е Илиян. Нее, мъндрамуняк, Илон, он с таралясника на ток.
Седя си аз на верандата на ул. „Стефан Караджа“, поглеждам към Тодорини кукли и вече ми е пред очите как Илон каца на летище София, което по нищо не отстъпва на замъка Бран.
Походът му към Белоградчик ще е по-паметен от това на героите на Толкин и по-незабравим от първия полет на СпейсХ, но той изглежда търси силни емоции. Ще туитне от кеф тук.
Самолетът каца, всички пляскат. На терминала си купува за кафе за 15 лв. от „Грийн Дели“.
След час лутане най-накрая намира служител, който случайно е бил на бригада в Англия и говори английски, за да го упъти към паркинга на летището.
Между две Мазератита, под вечно капещия покрив, в полунаводнения паркинг го очаква Тесла под наем.
Тръгва с приятели, кръстят се по местен обичай. Така са чели, че правят всички тук преди дълъг път.
Маршрутът им минава през живописната „Дружба“. Отляво и отдясно блъснати кучета берат душа. Засичат го столичани, свирят му на светофарите, един даже слиза да се разправят по мъжки.
От там минават през кв. „Христо Ботев“. Налага се да изчакат, защото има сватба в махалата и играят хоро на пътя. Булката влачи бялата си рокля в прахоляка, тъпаните бият, отстрани друг оркестър подхваща мелодия за кючек.
Сватбата се пренася в ресторанта до гумаджийницата. А Мъск замалко вместо към Околовръстния път да продължи направо към Малашевци.
На картата му излиза като парк. Не съвсем голям колкото Булонския лес, но го оставят за друг път, че бързат.
Решават да минат през Петрохан. Трипадвайзор дава препоръка за обяд на Малка Бързия.
Костинброд, Бучин проход, Историческия път, откъдето бяга Гошо Тарабата, тук-там паднали дървета, заблудени сърни. Един чакал замалко не влиза в купето.
В Гинци спират да си купят кисело мляко и малини.
Петрохан постепенно ги обгръща в зелените си, омайни пейзажи. Навън от плюс 20 градуса става минус 15. Зимна виелица, мъгла, паднали дървета. Чертичките на Теслата започват бързо да свършват.
Колона от автомобили крета. В канавките няколко видински коли са паднали. Никой не спира. За Видин и жителите му отадвна няма смисъл да се прави каквото и да е. Обречена работа.
Най-отпред 10 камиона с летни гуми са решили да минат напряко за Хамбург. Последната кола на опашката вече е до разклона за Чибаовци.
От време на време някои монтанчанин с БМВ или Опел Зафира ще профучи край всички. Те му викат ластик на това упражнение. Целта е да набереш 150 км/ч по завоите, да изпънеш 5-6 шматки, които не могат да карат и да им покажеш силата на Северозапада като се прибереш точно преди завоя и идващия насреща бус с крави.
На Малка Бързия хапват пилешка супа със стърчащо нагоре краче. По препоръка на хората от съседните маси сипва повечко от лютия пипер.
Мъск е доволен, но нещо се случва със стомаха му. По пътя има спешна нужда да посети тоалетна. Такава няма. Един тираджия му обяснява – Тойлет евриуеъ, сочейки хоризонта и дърветата.
После си изхвърля насред Петрохан всичкия боклук, който е събрал от Иран до тук.
Някъде след Бързия Теслата дава признаци, че повече не може така. Налага се да заредят. Надясно Клисурски манастир – 5 км. Наляво – Берковица 3 км. Време за животоспасяващи решения няма.
За тяхна зла участ започва буря и цяла Северозападна България остава без ток. Дните с ток в Северозапада са равни на дните без ток. Тук Зелената сделка отдавна е в сила.
Местните му предлагат да си купи дърва за автомобила. Но Тесла все още не може да върви на дърва. Мъск започва да си обмисля бизнесниша за автомобили на дърва.
В България дървата са на голяма почит. Хората ги горят за отопление, консерви, като колят животно, да отопляват цели градове, като почине някой пак дърва се палят.
Използват ги да гласуват. Никой тук не вярва на тока, на прогреса. Дом без свещ и без дърва на Север е беден и обречен.
Канят го в Берковица да посети културната програма. Берковският духов оркестър свири „Рума мома“.
Жена от съседна Монтана е готова да му пристане, без да му иска пари. Десетки баби отстрани се усмихват изпод мустак. Чакат само да поеме с поглед към нея и да ги сватосат. Мъск това и прави. Не си е научил урока с жените.
Баце, може да си измислил фъркати работи и омнибуси, но жена от Монтана да си вземеш, те толко шашав не мое да си.
Напиват го с нещо, което му обясняват, че е блага ракия. Но всъщност е петорна преварка на компот от лански малини с 30 кила захар, за да преврат джбрите за четвърти път, в домашния казан на зам.-кмета.
За да не изпуснат високия гост му сипват и малко бел отел.
Гордо му цитират северняшки изрази и му се смеят, че нищо не вдява. А он се оцъклил кат сгруяк и яката го ударИл тОка.
Мъск се събужда в окръжната болница на Монтана. Нищо и никъде не го боли. Морфинът още работи. Санитарка от Враца му носи зелев сок. Той не иска, но врачанките са известни с неотстъпчивия си характер. За малко да погълне и чашата.
Закуската е филия хляб, парче опушена сланина и половинка праз по предписание на Здравния министър.
Пръв на Илон се обажда Бойко. Предлага правителствения самолет да го вземе. Само да почака малко партията му да построи новото летище на Монтана. Ако много бърза да си ходи, до месец-два ще вземат властта и като направят магистралата Видин-Ботевград с Тесличката ще си се прибЕре. Такова сложно съоръжение нЕма никъде в Европа. Кани го да срежат лентичката на завод на негов приятел в с. Георги Дамяново. Ако стане зет ще го направи общински съветник в Монтана. Но понеже е зает човек поне да даде поне нЕкой лев за кампания на партията, че пак ще ходим на избори.
Обещава му да не купува гласове.
Мъск не може да „напусне“ болницата, докато не изтече пътеката по здравна каса. Той казва, че желае да си плати и да си тръгне от ВИП-стаята на старшата сестра, където го настаниха, за да не е сред още 4 човека от околията с гастропроблеми, защото очевидно не му е по вкуса русенското легло, олющената мазилка и подлогата.
Уви, плащания към държавата не са позволени щом е пусната пътеката, но ако иска може да остави дарение за положените грижи.
Един санитар го взема със себе си да си убие малко времето с риболов на яз. Огоста. „Илъне, ти може да работиш с ток, но и я знам некои работи.“ После пали акумулаторО, вкарва два шиша в язовиро и целата риба на Севера започва да ври и играе на повърхността. Мъск го гледа все едно е на една лодка с Мойсей.
Докато е за риба има 40 пропуснати повиквания от новата си изгора. Она сака да го запознае с техните и е бясна, че не си вдига телефона. Праща му съобщения с намеци, въпросителни, емотикони, съскащи думи.
Милата и топла женица, която беше готова на всичко, за да го направи щастлив в нощта на запознанството им май има особен характер. Това му харесва. Обича жени с характер. Не е подозирал какви жени с характер пази Северозапада. Едно Ел Дорадо на емоции.
На вечерята в скромния монтански дом, на ъгъла на бул. „Парта“ и паметника на ген. Арнолди Мъск забелязва, че това наистина е скромен монтански дом. Покривка от миналата Коледа, един комплект чаши, в които се сипва последователно ракия, вино, бира, Кока-Кола, вода, още вино и накрая лимонада. На стените няма картини, но са събрани всички образи на Богородица изрязани от вестници. Греят кандила. Крушката е енергоспестяваща и едва се виждат в сумрака.
Няма ги онези изтънчени ритуали на които е свикнал на други частни приеми.
Събрана е родата на девойката. Нищо не си казват, защото никой не говори английски, включително възлюбената. Наблягат на жестовия език.
Тя още е сърдита и ще мине поне година, докато си оправи настроението. То обикновено се оправя по-бързо с домашно насилие, брадва, камък в ръка, стол, голи ръки, но Мъск откъде да ги знае тия работи.
Опитват се да го придумат колко е хубаво на Север и да се премести да живее за постоянно. Ще му дадат стая на приземния етаж като умрат старите. Те гледат с влажни очи на по 85 години, по-жилави от най-коравия му кон в частното имение. Личи, че ще има да почака за настаняването.
Развеждат го из къщата. Гордо показват новата тоалетна вътре. Вече няма нужда да ходи в двора.
Булката е нетърпелива да си легнат. Няма търпение и сестра й. Братовчедката също точи ножовете. Която превари.
Мъск е в най-коварния капан на Северозапада – жените. Пътища, ток, бедност, лошо време – как да е оцелява се. Но трезвен, красив, богат, работлив мъж там е като военнопленник в затвора „Чанги“.
Северът с времето ще поправи тези неща и след 10-тина години брак ще е пиещ, беден, угрижен и не особено разтропан, но до тогава има много бой и леб да изяде.
На сутринта напуска Монтанско без да се сбогува. Тая нощ ще я помни като ергенско на Вегас.
Набръже с компанията правят снимки от колата в движение на Белоградчишките скали и вместо по обратния път за София, който навигацията дава през Враца, продължават направо по Дунав мост към летището в Букурещ, за да си оберат час по-скоро партакешите от Балканите.
Габровче пита баща си:
– Тате, какво е любовта?
– Любовта е светлината на живота!
– Ами бракът?
– Бракът е сметката за тока, сине!

– По какво се отличава солариума от грила?
– По кокошката…

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
– абе…
– оу…
– а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– … на кво?
– ми… петарка!
– готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
– еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
– аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
– абе…
– мм…?
– десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
– Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
– …!?! Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
– Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
– Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
– … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
– Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
– Ти си семеен!? На пръста ти има пръстен!!!
– Изслушай ме, моля те! Това е ужасна история… Когато бях малък ме хванаха орнитолози…

Селянинът с колелото

Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Гледа – на моста някакъв с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита:
– Рибка ловим, а?
Мълчание.
– Риба ловим, казвам!
Отново мълчание.
– Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим?
Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се доста, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек „Бързо се връщай“. Извъртял велосипеда, върнал се бързо, а рибарят му подвикнал:
– Колело караме, а?

Завръщане в миналото

Рут Колева, Бойко Борисов и Стефан Янев ги извикали за да тестват новата машина на времето, построена от БАН.
Поставили машината на времето пред тримата и попитали всеки един от тях коя историческа личност искат да срещнат, за да бъдат пратени при нея.
– При Винету – казал Бойко, превърнал се в 2D образ и влязъл в първия том на Карл Май, като книгата моментално станала 2 пъти по-дебела.
– При Дж. Ф. Кенеди – казал Янев и почнал пламенно да рецитира цитати на бившия американски президент, поради което операторите на машината побързали да го пратят в началото на 60-те.
Само Рут Колева мълчала, свалила си гащите и се разкрачила.
Операторите се сопнали, след което ѝ казали:
– Рут, Рут, това не е камера, не снимаме, това е машина на времето…
– Офф, добре деее. Пратете ме при Мерилин Монро.
При което я пратили при Стефан Янев.
– Носиш ли очила?
– Не, защо?
– Имаш белег на носа.
– А, той е от халбите…

Най-хубав Хелоуин си изкарва Гошко от 7-ия етаж, който се маскира на домоуправител и обиколи блока за месечната такса…

У наше село има един, дето се казва Съботин Неделев, ама всички му викаме „Уикенда“…

Из американски учебник по история:
„До идването на Колумб, американците били принудени да живеят в Европа“.

Криза

Седят двама търговци на коли на бара и си говорят:
– Заради тази криза стана съвсем трудно. Ако следващата седмица не продам поне една кола, ще трябва да си продам задника.
В този момент вижда до тях хубаво момиче и се извинява. А то отговаря:
– Нищо, нищо. И при мен нещата не са добре. Ако скоро не си продам поне веднъж задника, ще се наложи да си продам колата…

Рецепта за пиян квас

Мъжът ми качил в Youtube видео как се готви пиян квас. А ето и коментарите на хората, опитали неговата рецепта.
1. Прекрасен квас! Пих една чаша, а надрисках три! Ето откъде идва материята – от кваса!
2. Приготвих квас по авторската рецепта, пробвах го. 15 минути по-късно усетих тътен в стомаха, забързах се към тоалетната, имах време мислех си… тъкмо седнах и се чу пращене, помислих, че задника ми се скъса, главата ми се завъртя, явно загубих съзнание за минута. Като ми се върна акъла, усещам топлина и стегнатост, разбрах, че съм забравил да сваля гащите. Те отидоха в прането, а аз не можах 2 часа да сляза от белия кон. А кваса е вкусен, благодаря на автора!
3. Приготвих квас по ваша рецепта за мъжа ми, който остана сам в къщи през уикенда. Той вика, легнах на дивана, сложих лаптопа на коленете, почивам си, отпивайки квас. Усещам позив за пърдене. Сам съм в къщи, казвам си – няма от кого до се срамувам. Накратко – пръднах от душа и се насрах. Той казва, че това не се е случвало от детската градина. Много благодаря за топлите спомени от детството! Кваса е огън! Бих го препоръчала.
4. Качих се в маршрутката за вилата. Пих квас преди да тръгна. По средата на пътя усетих болки в стомаха. Шофьорът спря. Втория път разбрах, че това ще е последната ми спирка, и слязох от микробуса с чантите. Вече не ми пукаше за абсолютно нищо. Само дето този квас се обаждаше на всеки 10 минути. В резултат на това, останалите 8 километра до вилата изминах за 8 часа. Нямах нужда от нищо друго. Квасът е вкусен, одобрявам!
5. Вече месец пия само този квас. Вкусът е добър, но стомаха дрънка като ядрен реактор. За това време свалих 40 килограма. И вкусно, и здравословно. Само дето по 6 часа на ден съм прикован към тоалетната, като роб на галера. Препоръчвам ви.
6. Реших да изненадам приятелите си, и направих квас по вашата рецепта. Отидохме на вилата. Приготвихме си барбекю. Пихме от вашия квас. Цялата компания се подриска, а тоалетната само една! Майната им на всички легла, на оранжерията, в банята и сауната е страшно да се влезе…

Карл краде коралите на Клара, Клара краде кларинета на Карл!
Шокиращи подробности за взаимоотношенията на Карл Маркс и Клара Цеткин четете само в новия брой на нашето списание!

Бъдещето във висшето образование, в клета България

В близкото ни бъдеще. Студентски разговор:
– Ноу си яка. Дан си от мъникенския фъкултет?
– Хи-хи… Кандидатствах, ама не ме приеха. Затуй записах чорналистическия, че там е без изпит.
– Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей таквиз глупости.
– Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
– И кво пишете?
– Кво си видял, кво мислиш…
– И кво мислиш?
– Ми не знам. Това ще го учим догодина. Ми ти?
– Аз уча йоризъм.
– Това какво е?
– Кат научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да правят другите.
– Аууу… Чук?
– Мхм! Като за пържоли, ама друг.
– Това много интересно, бе!
– Ми не. Тъпо е, ама се влиза без изпит. Кесиш и накрая ставаш йорис. После ставаш политик, ако те приемат в някоя партия.
– Начиии, професия с бъдеще!
– Мхм.
– И кво правите йористите, докато станете политици?
– Учим закони, членове, конституции. Да бъдем чесни.
– Ма това учи ли се? Не ти ли идва от само себе си?
– Учи се, ама е много тъпо. Добре, че професора е идиот. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И трябва да знаеш що си виновен. Кое колко струва – такива неща.
– Значи нещо като търговец?
– Да.
– Яко.
– Мхм.
– Пък ако мен не ме приемат и догодина в мъникенския, смятам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че догодина и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен много ми стои да съм в бяло. Все едно съм булка, ама постоянно. Представяш ли си?
– Аре стига сме говорили за наука. Знам едно заведение в ректората. Да ходим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция…

Морският въздух

Богат възрастен мъж отива при лекаря:
– Докторе, имам всичко, бизнес, пари, къща, яхта, но жена ми не може да забременее.
– На колко години е жена ви?
– 25.
– А вие?
– На 75.
– И жена ви не може да забременее?
– Да!
– Тогава качете се на яхтата с жена си, вземете един млад сътрудник с вас, за да не се откъсвате от бизнеса, и направете дълго пътешествие. Морският въздух прави чудеса.
Минават два месеца и пациентът отново пристига. Поставя бутилка на масата и казва:
– Благодаря за съвета, жена ми е бременна.
– А как е младият сътрудник? – пита докторът.
– Знаете ли, докторе, тя също е бременна. Морският въздух наистина прави чудеса!

В операционната

По време на операция:
– Докторе, аз сякаш не спя!!
– Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено…)
– Ама наистина не спя!!
– Не може да бъде ! ( И прави разрез…)
– А-а-а!! Боли!!!!
– Гледай ти!! Наистина не спи!!
– Нали това ви казвам!!
– Абе, я мълчете там в маската… с хлороформ. Между другото, сестра – сложете му още малко!
– Докторе, може ли още да го упояваме?
– Може!
– Упойка! А още??
– Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
– Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
– Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
– Докторе, как е там?
– Ей, болния, не пречете!!
– Е, то аз мога и да си тръгна!
– Няма нужда, останете. То нищо страшно няма – куршумът само ви е одраскал… Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
– Защо пък кретен???
– Ами… трябвало е да стреля по точно – малко по-нагоре и по-вляво.
– Ами… значи… лежа си аз – у една жена – и никого, освен нея , не закачам. И по едно време идва мъжа и…
– Значи мъжа е стрелял?!
– Не, не беше мъжа! Значи… скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
– И кварталното ченге стреля по вас?
– Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж… маниак… в сексуален смисъл.
– И маниакът ви улучи?!
– Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
– Е какво, рокерите ли стреляха?!
– Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам – никого не закачам. Влизам в търговския център. А там – пазач!!
– Стреля ли?!
– Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
– Те стреляха ли?!
– Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опряха пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и хайде… стреля по мен!
– Значи момичето ви рани?
– Неее, пистолетът беше газов – с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи – гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
– Улучи ли?!
– Аха, улучи! Жената в тила…
– Господине, на ваше място щях да се застрелям!!!
– Според вас… как попаднах тук…

Shopping Theraphy

След като се пенсионирах в САЩ, жена ми започна да настоява да я придружавам в нейните пътешествия до супермаркета.
За нещастие, като повечето мъже, аз намирам пазаруването за скучно и предпочитам в магазините да влизам и излизам веднага.
Съответно, за мое нещастие, съпругата ми е като повечето жени, обича бавно да разглежда всичко и ми оставя безкрайно много време, което трябва да оползотворя по някакъв начин…
Вчера, скъпата ми жена получи следното писмо от местния супермаркет:
„Уважаема госпожо,
През изминалите шест месеца, Вашият съпруг предизвикваше доста голямо объркване в нашия магазин.
Не можем да толерираме неговото поведение и сме принудени да забраним Вашите посещения при нас.
Нашите оплаквания от Вашия съпруг са описани по-долу и документирани от камерите за видео наблюдение.
15 юни:
Той взе 24 кутии презервативи и пускаше по една в количките на различни хора без те да забележат.
2 юли:
В отдела за домашни потреби е настроил алармите на всички часовници да звънят през интервал от 5 минути.
7 юли:
Направил е пътека от доматен сос по пода, водеща до дамската тоалетна.
15 август:
Разпънал е една от палатките в къмпинг отдела, след което е събрал децата на пазаруващите и им е казал, че ще ги покани вътре ако си донесат възглавници и одеяла от отдела за спални принадлежности.
Двадесет деца са изпълнили това.
4 септември:
Гледал е право в охранителната камера и я е използвал като огледало докато си бърка в носа.
10 септември:
Докато е разглеждал пушките в ловно-рибарския отдел е попитал продавача, къде може да намери антидепресанти.
2 октомври:
Скрил се е в един гардероб и когато клиенти са го отворили е викал „Вземете мен! Вземете мен!“
5 октомври:
Взел е кутия презервативи и е попитал касиерката, къде се намира пробната…
И на края, но не на последно място:
7 октомври:
Влязъл е в пробната, затворил е вратата и след малко извикал силно:
„По дяволите, тук няма тоалетна хартия!!!“
Една от продавачките е припаднала“

При баба и дядо

Жена на балзакова възраст се гласи пред огледалото. Казва на петгодишния си син:
– Сине, тази вечер при мен ще дойде чичо Лъчо, затова ще отидеш при баба и дядо.
– Не искам при баба и дядо.
– Няма страшно де, ще поседиш с баба и дядо.
– Не!
– Стига си се глезил! Какво толкова? Ще пренощуваш, а утре ще те взема.
– Утре? Пак цялата нощ на гробището да вися?!

Иван Иванов Иванов никога не попълва никакви бланки… Той просто краде образеца…

Пенисът е далеч по-адекватен символ за любов от сърцето, защото сърцето помпа само кръв, а пенисът тази, която обичаш…

Мама за пример

Влиза майка с 10 деца в стаята на социалната служба. Служителката я пита с ококорени очи:
– Тези деца … всичките ли са ваши?
– Да, и десетте, пет момичета и пет момчета.
– Ами, добре. Кажете им имената.
– Момчетата са Петър, момичетата – Петя.
– Всичките имат едно и също име?
– Да, така ми е много по-лесно. Например сутрин казвам: „Пепи, хайде ставай!“ И всички стават. „Пепи, хайде на обяд“ и всички идват.
– Ами ако трябва да извикате само едно от тях. Какво правите?
– Викам го по фамилия…

За изборите

Влизам в кварталния магазин и искам 5 лимона. Продавачката започва да слага лимоните в една торбичка. Казвам ѝ:
– Ама не така, искам да си избера.
– Как така да си изберете? – недоумяващо ме пита тя.
– Ами така, като на избори…
– Аааа, добре – казва тя – ето Ви 5 лимона, избирайте си…

Има ли доктор в стаята?

– Има ли доктор в стаята???
– Аз съм доктор по музика.
– Съпругът ми умира!
– Това не звучи добре!

– Има ли доктор в стаята???
– Аз съм доктор по математика.
– Съпругът ми умира!
– Минус един.
– Има ли доктор в стаята???
– Аз съм доктор по философия.
– Съпругът ми умира!
– Всички ще умрем.

„Лекуваме клептомания чрез клаустрофобия!“
(табела в полицейско управление)

Бръснете ги тия…

На един му застанал косъм между зъбите, мъчел се с кво ли не, конец, мил си зъбите, пробвал с пинсета… бреййй не може да го хване, 3 дни! Накрая дори отрязал малко стърчащия край с ножичка, обаче пак го дразни, направо се побъркал и решил да иде на лекар на 5-я ден!
Лекаря погледнал, гледал и казал:
– Tи май си лизал а?
-Бреййй, kак разбра бе докторе?
– Ами целия ти нос е пълен с лайна…

Готови ли сте да имате деца?

Тест за бъркотия:
Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.
Тест с играчки:
Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор ЛЕГО (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла). Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците ще събудят детето през нощта).
Тест в зеленчуковия магазин:
Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете за всичко, което успеят да изядат или повредят.
Тест за обличане:
Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.
Тест за хранене:
Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега „избълвайте“ съдържанието на каната на земята.
Нощен тест:
Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг. пясък. Намокрете изцяло с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да й тананикате до 9 ч. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа.Станете, вземете торбата и й изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължавайте така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и свеж.
Физически тест (за жени):
Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.
Физически тест (за мъже):
Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви да се депозира директно в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.
Последна задача:
Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да не се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последният път, когато ще знаете всички отговори.

Интервю за работа в КАТ

Русия.
Отишъл некакъв да кандидатства за катаджия:
– Кажете, как мога да започна работа при вас?
– Не е сложно: трябва да организираш банкет в руската баня за целия взвод.
Разбрано и на следващия ден взводът гуляе в банята – пиене, мезета, всичко както си трябва.
Банкетът е към края си, когато мъжът пита:
– Сега какво, утре мога ли да изляза с вас на работа?
– Има още едно малко условие: командирът трябва да ти простреля ухото с личното си оръжие.
Позамислил се мъжът:
–  А няма ли алтернатива някаква?
-Има! Минаваме те целият взвод сега и си катаджия.
Мъжът отново се замислил „Да ме опъне целият взвод ще е тежко, но пък да ходя цял живот с простреляно ухо…“
Какво да се прави-нагънал се пред взвода и всички го оправили. На другия ден получава униформа, стоп-палка и на пътя-катаджия е вече.
Зъл след вчерашния ден спира и глобява за най-малкото нарушение: нямаш аптечка, не си си сложил колана, номерът ти мръсен – безпощаден!
По едно време пърпори гърбат „Запорожец“. Спира го, а вътре баща му.
– Не сте си сложил колана! Глоба!
– Сине, ти какво? Това съм аз-баща ти!
– Не сте си сложил колана – глоба!
– Ти какво, родният си баща ли не познаваш?
– Не сте си сложил колана! Това е нарушение! Платете глобата!
– Сине, но това съм аз – твоят баща, който те е отгледал, хранил, възпитавал!
– Не ме ебе! В нарушение сте – платете глобата!
– Ама и гейерас си станал, сине!
– Да? А къде си виждал катаджия с простреляни уши?!

Не можеш да обясниш на крадеца какво е сарказъм, той взема всичко буквално.

Зрителите в Дубай не харесват семейство Флинтстоун, но тези от Абу Даби Да!

Ролева романтика

Съпруг:
– Искаш ли да играем на Биг Брадър?
Съпругата:
– Нямам много време, ама да не те обидя… добре!
Съпругът въодушевен:
– Имаш пет минути да си събереш багажа и да напуснеш къщата!
– Скъпи, успокой се… Не съм се напивала, не съм се натискала с мъже, просто хапнахме, потанцувахме, подърдорихме… Какво те ядоса толкова?
– РОКЛЯТА ТИ КЪДЕ Е, МА?!